— Да те благослови Яков, добри младежо! — каза евреинът. — В Шефилд мога да се приютя при моя роднина Зарет и да намеря начин да продължа в безопасност на север.
— Така да бъде — рече поклонникът, — в Шефилд ще се разделим. След половин час ще видим града.
Този половин час премина в пълно мълчание и от двете страни; поклонникът може би считаше за унизително да говори на евреина, когато не бе абсолютно необходимо, а евреинът сигурно не смееше да натрапва разговора си на един човек, чиито странствания в светите земи му придаваха някаква святост. Те спряха на върха на един полегат хълм и поклонникът посочи към град Шефилд, който бе разположен пред тях:
— Тук ще се разделим.
— Но не преди да приемеш благодарността на бедния евреин — каза Исак. — Аз не смея да те поканя да дойдеш с мен при моя роднина Зарет, който би могъл да ми услужи със средствата, за да ти се отплатя за добрината.
— Казах вече — отвърна поклонникът, — че не желая отплата. Ако от огромния списък на твоите длъжници опростиш заради мен оковите и тъмницата на някой беден християнин, застрашен от теб, ще считам, че услугата ми тази сутрин не е била напразна.
— Чакай, чакай — рече евреинът, хващайки го за дрехата, — искам да направя нещо повече, нещо за самия тебе. Бог знае, че Исак е беден, да, Исак е просякът на племето си, но прости ми, ако съм отгатнал от какво най-много се нуждаеш в този момент.
— Ако си отгатнал вярно — отвърна поклонникът, — то е нещо, което не би могъл да ми доставиш, даже и да си толкова богат, колкото твърдиш, че си беден.
— Колкото твърдя? — отговори евреинът. — О, повярвай ми, аз говоря истината, аз съм ограбен, потънал в дългове, разорен човек. Жестоки ръце ми изтръгнаха имота, парите, корабите, всичко, което имах. И все пак мога да ти кажа от какво имаш нужда и може би дори да ти го доставя. Твоето желание сега е да имаш кон и доспехи.
Поклонникът се сепна и изведнъж се обърна към евреина.
— Кой сатана ти подшушна това? — запита той бързо.
— Няма значение — усмихна се евреинът — стига да е вярно. И както се досещам, така и мога да ти ги дам.
— Но спомни си — рече поклонникът — какъв съм аз, каква дреха нося и какъв обет съм дал.
— Познавам ви аз вас християните — отвърна евреинът — и знам, че и най-благородните измежду вас са готови от някакво суеверно разкаяние да вземат тоягата, да обуят сандали на бос крак и да тръгнат пеш на гроба на някой, мъртвец.
— Не светотатствай, евреино — пресече го поклонникът строго.
— Прощавай — каза евреинът, — аз говорих необмислено, но снощи и тази сутрин ти изпусна някои думи, които като искри от кремък показват истинския метал. А под поклонническата ти дреха се крие рицарска огърлица и златни шпори. Те проблеснаха, когато се наведе над леглото ми сутринта.
Поклонникът не можа да сдържи усмивката си.
— Ако едно също такова любопитно око разгледа собствените ти дрехи, Исак — рече той, — какви ли открития може да направи?
— Да не говорим повече за това — каза евреинът, като побледня. После извади бързо писмените си принадлежности, сякаш за да сложи край на разговора, и започна да пише върху лист хартия, под която подложи жълтата си шапка, без да слиза от мулето. Когато свърши, предаде на поклонника хартията, на която бе написал нещо на еврейски, и рече: — В град Лестър всички познават богатия евреин Кирят Джейръм от Ломбардия. Дай му този свитък. Той има за продан шест милански доспехи — най-лошите от тях са достойни за коронована глава — и десет хубави коня — най-калпавият е достоен за крал, който се бори за трона си. Той ще ти даде да си избереш един от тях и всичко друго, каквото ти трябва за турнира. Когато турнирът свърши, ще му ги върнеш в изправност, а ако имаш пари, ще ги платиш на собственика.
— Ами знаеш ли, Исак — усмихна се поклонникът, — че при тези игри оръжието и конят на поваления рицар стават собственост на победителя? Може да ме сполети нещастие и да загубя това, което нито мога да платя, нито да върна обратно.
Евреинът изглеждаше малко изненадан от тази възможност, но събирайки всичкия си кураж, отвърна бързо:
— Не, не, не, не е възможно! Няма да мисля за това! Бог ще те закриля. Копието ти ще бъде мощно като жезъла на Мойсея.
С тези думи той обърна мулето си, но сега поклонникът на свой ред го хвана за дрехата.
— Не, Исак, ти не знаеш целия риск. Конят може да бъде убит, защото аз няма да щадя ни него, ни себе си. Освен това твоите съплеменници не дават нищо напразно, сигурно трябва да се заплати някаква лихва.