Евреинът се сгърчи на седлото, като че го присви стомах. Но по-благородни чувства взеха връх над онези, които му бяха присъщи.
— Не ме е грижа, не ме е грижа, пусни ме! Ако нещо се повреди, на тебе нищо няма да ти струва. Ако има да се плаща лихва, Кирят Джейръм ще ти я опрости заради своя роднина Исак. Сбогом! Но послушай, добри младежо — каза той, като се обърна, — не се увличай много в тази празна борба — не ти го казвам заради опасността за коня и бронята, а заради твоето собствено тяло и живот.
— Много ти благодаря за съвета — усмихна се пак поклонникът. — Ще се възползувам честно от любезността ти и няма да си пестя силите, за да ти се отплатя.
Те се разделиха и поеха по различни пътища за град Шефилд.
ГЛАВА VII
Положението на английския народ по онова време беше твърде окаяно. Крал Ричард беше в плен на коварния и жесток австрийски херцог. Не бе известно дори със сигурност къде е затворен и повечето му поданици, които междувременно пъшкаха под подтисничеството на неговите подчинени, твърде малко знаеха за съдбата му.
Принц Джон в съюз със смъртния враг на Лъвското сърце, Филип Французки, се мъчеше всячески да повлияе на австрийския херцог да продължи пленничеството на брат му Ричард, комуто той бе толкова задължен. В същото време той засилваше своята партия в страната и възнамеряваше, в случай че кралят умре, да оспорва престолонаследието на законния наследник, по-големия си брат Артър, херцог на Бретан. Както е известно, по-късно той успя да си присвои вместо него престола. По природа лекомислен, разпуснат и коварен, Джон лесно привличаше към себе си не само всички ония, които имаха причина да се боят от гнева на Ричард заради престъпленията си, извършени в негово отсъствие, но и многобройните „необуздани смелчаци“, върнали се в родината си след кръстоносните походи, обеднели, закоравели и усъвършенствани във всички пороци на Ориента и очакващи печалба само от вътрешни междуособици.
Към всички тези причини за общонародни неволи и страхове трябва да се прибавят и многото обявени извън законите разбойници, които, докарани до отчаяние от гнета на феодалите и жестоките закони за защита на горите, се събираха на чети, настаняваха се в горите и пустите места и нехаеха за правосъдието и управлението на страната. Самите феодали, всеки един укрепен в замъка си като малък суверен в кралството си, стояха начело на банди, не по-малко необуздани, отколкото четите на признатите разбойници. За да поддържат тези наемници и великолепието и разкоша, към който ги тикаше гордостта им, феодалите вземаха назаем пари от евреите с безбожна лихва, която като неизлечима язва разяждаше състоянието им, ако обстоятелствата случайно не им дадяха възможност с някакво жестоко насилие да се освободят от кредиторите си.
Английският народ пъшкаше сега под разнообразните тегоби, наложени от бедственото положение на страната, а за бъдещето можеше да мисли само с още по-голям страх и ужас. За да утежни още повече участта му, в страната върлуваше някаква опасна заразна болест. Благоприятствана от нечистотията, слабата храна и мизерните жилища на по-низшите слоеве, тя покосяваше живота на мнозина, а останалите живи се изкушаваха да завиждат на умрелите, че са се отървали от злините, които ги очакват.
Но въпреки всички тези беди, когато ставаше турнир — най-блестящото зрелище за онази епоха, — и бедни и богати, и знатни и прости се интересуваха от него, тъй както гладуващите жители на Мадрид, които нямат и петак, за да купят хляб за семейството си, се интересуват от изхода на борбата с бикове. Турнирът (кръстосването на оръжия — както се наричаше тогава), обявен да се състои в Ашби в графството Лестър, привличаше всеобщ интерес, тъй като в него в присъствието на принц Джон щяха да участвуват най-славните бойци и затова на определената — утрин огромни пълчища от хора от всякакъв ранг бързо се стичаха към мястото на борбата.
Мястото на турнира бе необикновено романтично. Край една гора, на разстояние около миля от град Ашби, се простираше широка поляна, обрасла с прекрасна гъста трева. От едната й страна бе гората, а от другата — отделни дъбови дървета, някои от които достигаха огромни размери. Теренът, като че ли нарочно пригоден за военното зрелище, се спускаше от всички страни към едно равно място в средата, заградено за турнира със здрав стобор, дълъг около половин миля и широк около 1/8 миля. Така се образуваше един продълговат правоъгълник със закръглени ъгли за улеснение на зрителите. На северния и южния край на игрището имаше вход за участниците в борбата — здрави дървени порти, достатъчно широки, за да минат редом двама конници. При всяка порта стояха по двама херолди, шестима тръбачи, шестима ординарци и група войници, които поддържаха реда и установяваха самоличността на рицарите, изявили желание да участвуват във военните игри.