Зад южния вход, на едно издигнато място на терена, бяха опънати пет великолепни шатри, украсени с кафявочервени и черни знамена — цветове, избрани от петте рицари — организатори на турнира. От същия цвят бяха и въжетата на шатрите. Пред всяка шатра бе окачен щитът на рицаря, комуто принадлежеше тя, а до него стоеше оръженосецът му, предрешен като горянин или в друго някое фантастично облекло според вкуса на господаря си и ролята, която си бе избрал в игрите63. Централната шатра, като най-почетното място, бе отредена за Брайън де Боа Жилбер, чиято слава във всички рицарски игри и връзките му с рицарите, организатори на турнира, бе причината той с готовност да бъде приет като един от организаторите и дори да бъде избран за техен вожд и главатар, макар че бе така отскоро между тях. От едната страна на неговата шатра бяха шатрите на Реджиналд Фрон де Бьоф и Филип де Малвоазен, а от другата на Хю де Гранменил, благороден барон от околността, чийто баща бил управител на двореца по времето на Завоевателя и на сина му Уйлиъм Руфъс. Ралф де Випон, рицар от ордена Сент-Джон в Йерусалим, който имаше древни владения в Хедър близо до Ашби-де-ла-Зуш, заемаше петата шатра. Леко наклонен, широк десетина метра път водеше от входа на игрището към издигнатото място, дето бяха разположени шатрите. Пътят, както и площадката, пред шатрите, беше заграден-със здрава ограда и пазен от войници.
На северния край на арената минаваше друг път, широк тридесетина стъпки, който водеше към обширно оградено място за рицарите, желаещи да се бият срещу организаторите. Отвъд него бяха опънати за тях шатри с всякакви закуски, а-оръжейници, ковачи и други слуги бяха готови, когато е необходимо, да им предложат услугите си.
Вън от игрището бяха построени временни — галерии, покрити с драперии и килими. По килимите бяха наслагани възглавници за дамите и благородниците, които се очакваха за турнира. Едно тясно пространство между галерията и игрището, подобно на партер в театър, бе отредено за свободните селяни и други по-високопоставени зрители. Пъстрата тълпа се настаняваше по големи седалки от чим, направени за случая, които заедно с естествения наклон на терена им даваха възможност да виждат добре и галерията, и арената. Освен тази публика имаше и стотици други зрители, накацали по клоните на дърветата около поляната. Дори островърхата кула на една близка селска черква бе отрупана със зрители.
За да завършим описанието на общия вид на арената, трябва да отбележим само още, че една галерия в самия център на източната страна на игрището, точно срещу мястото, където щеше да стане главното сблъскване между бойците, бе издигната по-високо от другите, по-богато украсена, с трон и балдахин, на който бе изобразен кралският герб. Оръженосци, пажове и гвардейци в скъпи ливреи стояха на пост край това почетно място, отредено за принц Джон и свитата му. Срещу кралската галерия, на западната страна на арената, имаше друга, също толкова висока и украсена по-пъстро, макар и не тъй пищно както галерията на самия принц. Сред байрачета и знамена с изображения на наранени, пламтящи и окървавени сърца, лъкове и стрели и всички други общоприети символи на победите на Купидон един надпис осведомяваше зрителите, че това почетно място е отредено за La royen dela Beaute et des Amours64. Но никой не можеше още да каже коя ще бъде кралицата на красотата и любовта при тези състезания.
Междувременно най-различни зрители се тълпяха да заемат местата си и нерядко избухваха между тях кавги за правото да седнат тук или там. Някои, спорове войниците уреждаха без много церемонии, като вместо с доводи си служеха с дръжките на бойните си алебарди и мечовете си, за да смирят по-непокорните. А спорове за правата на по-високопоставени лица се разрешаваха от херолдите или от двамата церемониалмайстори Уилиъм де Уивил и Стивън де Мартивал, които в пълно въоръжение сновяха нагоре-надолу по игрището, за да пазят реда сред публиката.
63
Предполага се, че от това маскиране води началото си въвеждането на секундантите в хералдиката. — Б. а.