Постепенно галериите се изпълниха с рицари и празнично облечени благородници, чиито дълги мантии с тъмни и наситени цветове контрастираха с пъстрите и великолепни дрехи на дамите, не по-малко на брой от мъжете, дошли да наблюдават един спорт, който може би ние считаме за твърде кървав и опасен, за да им достави удоволствие. Местата под галериите скоро се заеха от заможни земевладелци и граждани и от някои по-дребни благородници, които от скромност, от бедност или може би от съмнение в правото си да носят титла не смееха да седнат по-горе. Именно измежду тези зрители най-често избухваха кавги за право на предимство.
— Куче невярно — викаше един старец, чиято износена дреха свидетелстваше за бедността му, както мечът, камата и златният гердан говореха за аристократичните му претенции, — изчадие на вълчица! Как смееш да блъскаш един християнин и нормански благородник от рода на Мондидие?
Тези груби думи бяха отправени към нашия познайник Исак, който, скъпо и дори великолепно облечен с пелерина, украсена с дантели и подплатена с кожи, се мъчеше да намери място на първия ред под галерията за дъщеря си, хубавата Ребека. Тя беше срещнала баща си в Ашби и сега се притискаше о ръката му, доста изплашена от общото недоволство на хората наоколо, породено от неговото нахалство. Но Исак, твърде плах при други случаи, както ни е известно, добре знаеше, че тук няма от що да се бои. Никой алчен или зъл благородник не смееше да му направи нищо лошо на публично място, там, където са събрани равните нему. На такива сборища евреите бяха под закрилата на общите закони. А ако законът се окажеше безсилен да ги защити, то обикновено между присъстващите все се намираха някои барони, готови за собствените си користни интереси да ги вземат под закрилата си. В настоящия случай Исак се чувствуваше по-самоуверен от обикновено, защото знаеше, че принц Джон води преговори с йоркските евреи за голям заем срещу скъпоценности и земи. Участието на Исак в тази сделка беше значително и той знаеше, че голямото желание на принца да се сключи тя, ще му осигури неговата помощ в затруднението, в което се намираше.
Окуражен от тези съображения, евреинът настояваше на своето и блъскаше норманеца християнин, без да дава пет пари за неговия произход, ранг и вяра. Но протестите на стареца предизвикаха възмущението-на околните. Един от тях, едър як селянин, облечен в зелен ловджийски костюм с дванадесет стрели на кръста, с широк сребърен колан през рамото и сребърни еполети и лък, дълъг шест стъпки, в ръка, се обърна рязко. Лицето му, тъмно като узрял лешник от постоянното излагане на слънцето, потъмня още повече от гняв и той посъветва евреина да не забравя, че богатството му, изсмукано с кръвта на нещастните му жертви, го е надуло като паяк, който може да остане незабелязан, ако стои свит в някой ъгъл, но веднага ще бъде смачкан, щом се покаже на светло. Тези думи, изречени на нормано-английски с твърд глас и строго изражение, накараха евреина да се дръпне назад. И той може би щеше съвсем да се оттегли от това опасно място, ако вниманието на всички не беше привлечено от внезапното появяване на принц Джон, който в момента влизаше в игрището, придружен от голяма пъстра свита, състояща се отчасти от светски лица, отчасти от духовници, чието облекло бе също тъй просто и държането им весело като на миряните. Сред тях бе и абатът на Жорво, нагизден дотолкова, доколкото можеше да си позволи един черковен сановник. Дрехите му бяха богато украсени с кожи и злато, а носовете на ботушите му, надминавайки най-смешната тогавашна мода, бяха извити нагоре дотолкова, че стигаха не до колената му, а до самия му пояс и му пречеха да сложи крак в стремената. Това обаче не представляваше голямо неудобство за абата, който дори може би се радваше на тази възможност да покаже изкуството си на ездач пред толкова много зрители, особено от нежния пол, като язди без тази необходима за боязливия конник подкрепа. Останалата свита на принц Джон се състоеше от любимите му командири на наемни войски, неколцина грабители-барони и развратни придворни и неколцина рицари-тамплиери и рицари от ордена „Сент-Джон“.
Тук можем да отбележим, че рицарите от тези два ордена се смятаха врагове на крал Ричард, защото бяха взели страната на Филип Французки в многобройните спорове, възникнали в Палестина между този монарх и безстрашния като лъв английски крал. Добре известно е, че вследствие на тези разногласия неколкократните победи на Ричард останаха безрезултатни, романтичните му опити да обсади Йерусалим не успяха и плодовете на цялата му слава бяха сведени до едно несигурно примирие със султан Саладин. Следвайки политиката на своите братя в светите земи, тамплиери-те и хоспиталиерите в Англия и Нормандия, които нямаха причина да желаят завръщането на Ричард в Англия, нито пък възкачването на престола на законния му наследник Артър, се присъединиха към кликата на принц Джон. Принц Джон пък от своя страна мразеше и презираше малкото останали влиятелни саксонски семейства в страната и не пропускаше случай да ги дразни и обижда, тъй като съзнаваше, че той самият и претенциите му за власт не бяха популярни сред тях и сред болшинството от народа, защото те се страхуваха, че монарх с разпуснатия и тираничен нрав на Джон още по-грубо ще посегне на техните права и свободи.