Дори сред най-приближените му придружители се разнесе ропот.
— Това вече не е шега, милорд — обади се де Брейси, — никой от тук присъстващите рицари няма да се примири, ако направите опит да го обидите така.
— Това би било съзнателно оскърбление — обади се един от най-старите и влиятелни привърженици на принц Джон, Уолдемар Фицърс — и ако ваша милост си го позволи, то без съмнение ще се отрази пагубно върху вашите планове.
— Аз ви държа при себе си, сър — каза Джон, дръпвайки високомерно юздата на жребеца си, — като свой придворен, а не като съветник.
— Тези, които следват ваша милост по пътя, който сте си избрали — отвърна Фицърс тихо, — добиват права на съветници, защото техните интереси и тяхната безопасност са не по-малко застрашени от вашите собствени.
От тона, c който бяха изречени думите му, Джон схвана, че трябва да се подчини.
— Аз само се пошегувах — каза той, — а вие всички се нахвърлихте върху ми като усойници! — По дяволите, изберете си, която щете!
— Не, не — каза де Брейси, — нека тронът на красивата кралица да остане празен, докато бъде избран победителят, и нека после той да назове дамата, която трябва да го заеме. Това ще украси още повече победата му и ще научи хубавите жени да ценят любовта на храбрите рицари, които могат да ги издигнат на такова почетно място.
— Ако Брайън де Боа Жилбер спечели наградата — каза абатът, — готов съм да заложа броеницата си, че аз ще избера кралицата на любовта и красотата.
— Боа Жилбер — отвърна де Брейси — е майстор на копието, но има и други в това игрище, господин абат, които не ще се побоят да излязат насреща му.
— Достатъчно, господа — каза Уолдемар. — Нека принцът да заеме мястото си. И рицарите, и зрителите вече губят търпение, времето напредва и редно е да започнат игрите.
Макар че принц Джон не беше още монарх, той имаше вече в лицето на Уолдемар Фицърс един неудобен любим министър, който служи на господаря си само както сам намира за добре. Все пак принцът се подчини, макар че по нрав беше от тези хора, които обичат да упорстват за дреболии. Заемайки трона си, заобиколен от свитата, той даде знак на херолдите да обявят правилата на турнира, а именно:
Първо, петте рицари-организатори се задължаваха да се борят срещу всички явили се.
Второ, всеки желаещ да се бори рицар имаше право, ако иска, да си избере противник измежду организаторите, като докосне щита му. Ако направи това с обратната страна на копието си, състезанието щеше да се води с тъй наречените „оръжия на куртоазията“, а именно с копия, на чийто връх е прикрепена плоска дъсчица, така че срещата да не е свързана с друга опасност освен от сблъскването между коне и ездачи. Но ако докоснеше щита с острието на копието, борбата щеше да се води a outrance68, тоест рицарите трябваше да се сражават с голи оръжия като в истински бой.
Трето, когато участващите рицари изпълнят обещанието си, като всеки един от тях строши пет копия, принцът трябваше да обяви победителя от първия ден на турнира, който ще получи за награда един боен кон с необикновена красота и несравнима сила; и освен тази награда за храбростта си, сега бе обявено, че нему ще се падне необикновената чест да избере кралицата на любовта и красотата, която ще раздаде наградите на следващия ден.
Четвърто, както възвестиха херолдите, на втория ден щеше да се състои общ турнир, в който можеха да участвуват всички присъстващи рицари, желаещи да спечелят слава. Те щяха да бъдат разделени на две еднакви групи и да се борят мъжествено, докато принц Джон даде знак за свършване на състезанието. Тогава избраната кралица на любовта и красотата трябваше да положи на главата на посочения от принц Джон най-отличил се рицар през втория ден корона от злато, изработена във форма на лавров венец. Този ден свършваха рицарските игри. А на следващия щяха да се проведат за забавления на простолюдието състезания по стрелба с лък, игри с бикове и други подобни народни увеселения. По този начин принц Джон се стараеше да си създаде популярност, която постоянно сам рушеше с необмислени деяния, накърняващи грубо чувствата и предразсъдъците на народа.
Сега игрището представляваше великолепна гледка. В амфитеатралните галерии беше събрано цялото благородство, величие, богатство и красота на Северна и Средна Англия. Разнообразните цветове на дрехите на високопоставените зрители представляваха пъстро и пищно зрелище, а средните и долни редици, заети от заможните граждани и свободните селяни на весела Англия, образуваха с по-простите си облекла една по-тъмна ивица около този кръг от ярка бродерия, като с това подчертаваха и същевременно смекчаваха неговото великолепие.