След няколкоминутна пауза, разрешена на борците, за да си поемат дъх и те, и конете им, принц Джон даде с жезъла си знак на тръбачите да свирят за атака. За втори път рицарите полетяха от местата си и се срещнаха в центъра на игрището със същата бързина, сила и ловкост, но не с еднакво щастие както преди.
Сега вече тамплиерът насочи копието си точно към центъра на противниковия щит и го удари тъй точно и силно, че копието се строши, а Обезнаследения рицар се залюля на седлото. Той пък от своя страна при тръгването си бе насочил копието си към щита на Боа Жилбер, но почти в момента на сблъскването промени целта си и го насочи към шлема — цел, по-трудна да се улучи, но затова пък веднъж улучена, ударът по-мъчно може да се удържи. Той удари норманеца точно в шлема и върхът на копието му се задържа между решетките. И все пак, дори в това неблагоприятно положение, тамплиерът запази достойно високата си репутация и ако не се бе скъсал коланът на седлото му, той може би нямаше да бъде повален. Сега обаче седлото, конят и ездачът се търкулнаха на земята сред облак прах.
На тамплиера бе нужен само един миг, за да се освободи от стремената на падналия кон и вбесен от своя позор и от акламациите, с които го посрещнаха зрителите, той изтегли меча си и го размаха заканително срещу победителя. Обезнаследения рицар скочи от коня си и също изтегли меча от ножницата. Но церемониалмайсторите пришпориха конете, застанаха между двамата и им напомниха, че в настоящия случай правилникът за турнира не позволява този вид борба.
— Ще се срещнем пак, надявам се — каза тамплиерът, като хвърли неприязнен поглед към противника си, — и то там, където няма да има кой да ни раздели.
— Ако не се срещнем — отвърна му Обезнаследения рицар, — вината няма да бъде моя. На кон или в ръкопашен бой, с копие, алебарда или меч, аз съм винаги готов да изляза срещу теб.
Те щяха да си разменят и други, още по-гневни думи, но церемониалмайсторите кръстосаха копия между тях и ги принудиха да се разделят. Обезнаследения рицар се върна на първоначалното си място, а Боа Жилбер — в шатрата си, където остана до края на деня, измъчван от страшно отчаяние.
Без да слиза от коня си, победителят поиска бокал с вино и като повдигна долната част на шлема си, заяви, че пие: „За всяко честно английско сърце и за победа над чуждите тирани.“ После заповяда на своя тръбач да извика на бой организаторите на турнира и пожела един от херолдите да им съобщи, че няма да избира противника си, а е готов да ги срещне в какъвто ред те пожелаят да излязат насреща му.
Огромният Фрон де Бьоф с черна броня бе първият, който зае мястото си на арената. На белия му щит бе изобразена черна глава на бик71 полуизтрита от многобройните сражения, и бе изписан арогантният девиз: „Gave adsum“72. Срещу този борец Обезнаследения рицар спечели малка, но решителна победа. И двамата рицари строшиха копията си според правилата, но тъй като кракът на Фрон де Бьоф се изплъзна от стремето при срещата, победата бе дадена на противника му.
В третата си среща със сър Филип де Малвоазен непознатият също така има успех. Той удари барона тъй силно по шлема, че вървите се скъсаха и Малвоазен, спасен от падане само благодарение на това, че шлемът му падна, бе обявен за победен както и другарите му.
В четвъртата среща с Гранменил Обезнаследения рицар прояви толкова вежливост, колкото сила и сръчност бе проявил досега. Конят на де Гранменил, който бе млад и буен, се вдигна на задните си крака и се втурна напред през време на галопа, така че попречи на ездача да се прицели добре. Обезнаследения рицар се отказа от изгодното положение, което му даваше тази злополука — той вдигна копието си, мина покрай противника си, без да го докосне, обърна коня си и се обърна към своя край на арената, като му предложи чрез херолда възможност за втора среща. Де Гранменил отказа и се призна победен както от вежливостта, така и от сръчността на своя противник.
Ралф де Випон увенча победите на непознатия, като бе повален с такава сила на земята, че кръв рукна от носа и устата му и трябваше да го изнесат в безсъзнание от игрището.
Хилядната тълпа одобри с овации единодушното решение на принца и церемониалмайсторите да се дадат почестите на победител този ден на Обезнаследения рицар.
ГЛАВА IX