Вярно е, че и тази свобода е ограничена в известни рамки. Живописецът не бива да внася декоративни детайли, несъвместими със страната, която изобразява; той не може да посади кипариси на Инч Мерин или шотландски бор сред развалините на Персеполис. Същото ограничение се налага и на литературния творец. Той може да се впуска в много по-по-подробно описание на чувства и страсти, отколкото му дава копираният от него старинен оригинал, но не бива да вмъква нищо, което е несъвместимо с нравите на епохата. Неговите рицари, оръженосци, слуги и селяни могат да бъдат описани с по-ярки краски, отколкото му дават простите и сухи очертания на един старинен илюстрован ръкопис, но характерът и костюмът на епохата трябва да се запазят: трябва да бъдат същите фигури, но нарисувани от по-опитна ръка или да се изразим по-скромно — изпълнени в една епоха, когато принципите на изкуството са вече по добре и по-пълно разбрани. Езикът му не трябва да бъде изключително старинен и непонятен, но по възможност той не бива да употребява и думи, и изрази от явно съвременен произход. Има съществена разлика между това да използуват език и чувства, общи за нас самите и за нашите прадеди, и това да приписваш на прадедцте ни чувства и изрази, характерни изключително за техните потомци.
Именно това, драги ми приятелю, бе за мен най-трудната част от моята задача. И откровено казано, трудно мога да очаквам да задоволя вашата обективна преценка и по-обширни знания по тези въпроси, след като самият аз не съм съвсем доволен от постиженията си.
Съзнавам, че онези, които може би ще бъдат склонни да преценяват моя разказ съвсем строго, ще открият в него още много грешки по отношение на маниерите и костюмите на действащите лица. Може би малко са въведените от мене елементи, които могат да се нарекат съвременни, но, от друга страна, твърде вероятно е да съм объркал нравите на два или три века и да съм въвел в епохата на царуването на Ричард Първи обстоятелства, характерни за един по-ранен или пък значително по-късен период. Утешавам се с това, че подобни грешки ще останат незабелязани от обикновените читатели и че може би и аз ще се радвам на незаслужените хвалби, отправяни към онези архитекти, които без колебание и без всякакъв метод и правило вмъкват в своята модерна готика орнаменти, характерни за други стилове и за други епохи. Онези пък, чиято широка ерудиция им дава възможност да съдят грешките ми по-строго, може би ще се покажат снизходителни към мен именно защото познават по-добре трудността на задачата ми. Моят добър и забравен приятел Ингълфъс ми даде не малко ценни идеи. Но осветленията, които ни дават по тези въпроси Кройдънският монах и Джефри де Винсоф, са така замъглени от една невъзможна смесица от безинтересни и непонятни данни, че ние с радост бягаме от тях, за да търсим утеха в увлекателните страници на Фроасар30, макар че той постига разцвета си в една епоха, много по-близка до нас от онази, описана в моя разказ. Затова, драги приятелю, ако сте достатъчно великодушен да ми простите самонадеяния опит да си изработя минестрелска корона отчасти от истински бисери на древността, отчасти от изкуствените камъни и сплав, с които се мъча да ги имитирам, убеден съм, че Вашето познаване на трудностите на моята задача ще Ви накара да се примирите със слабостите на изпълнението ми.