Тери Пратчет
Академик Невиждан У.
1
ТОВА СЕ СЛУЧИ В ПОЛУНОЩ В Анкх-Морпоркския Кралски музей на Изкуствата1.
На новия му служител Рудолф Пръснатов средно по веднъж на минута му
хрумваше, че като цяло сигурно нямаше да е зле да беше споменал на Куратора за
неговата никтофобия, страха му от странни звуци и, както беше разбрал наскоро, страха му от абсолютно всичко, което можеше да види (а като стана дума, и което не
можеше да види), чуе, помирише или усети да плъзва по гърба му през безкрайните
часове докато е на стража през нощта. Нямаше полза от това да си каже, че всичко тук е
мъртво. Това изобщо не му помагаше. Значеше, че така той се откроява.
И тогава той чу хлипането. Сигурно и крясък нямаше да е чак толкова зле. Поне
когато чуеш крясък, си сигурен. А тихото хлипане е нещо, което слухтиш, дали ще го
чуеш отново, защото няма как да си сигурен.
Той вдигна лампата си в разтреперана ръка. Тук не би трябвало да има никой.
Сградата беше надеждно заключена, никой не можеше да влезе. Както, като си помисли
човек, и да излезе. Поиска му се да не си беше помислял за това.
Той беше в подземието, което не беше от най-ужасяващите места по обиколката
му. Тук имаше най-вече просто стари рафтове и шкафове пълни с неща, които бяха
почти, но определено не и напълно изхвърлени. Музеите не обичат да изхвърлят неща, та да не би те се окажат много значими впоследствие.
Още едно изхлипване, последнато от издращване на ... керамика?
Значи плъх, някъде по задните лавици? Плъховете не хлипат, нали?
- Виж, не искам да ми се налага да ходя до там да те хвана! - произнесе
Пръснатов от дълбините на сърцето си.
И лавиците се взривиха. На него му се сториха като на забавен кадър, късове
керамика и статуетки пръскащи се докато хвърчат към него. Той се прекатури по гръб, а вълната мина над главата му и се разби в полиците по отсрещната стена, съсипвайки
ги.
Пръснатов лежеше на пода в мрака, неспособен да помръдне, очаквайки всеки
момент да бъде разкъсан от фантомите, бликащи от неговото въображение.
Дневният персонал го намери сутринта, дълбоко заспал и покрит с прах. Чуха
обърканите му обяснения, държаха се с него мило и се съгласиха, че друга кариера би
била по-подходяща за темперамента му. Зачудиха се замалко, какво ли е имал предвид, защото и най-добрите нощни пазачи са малко озадачаващи хора, но скоро им изхвръкна
от главите... заради находката.
1 бел.авт.: Технически погледнато, градът-държава Анкх-Морпорк е тирания, което не винаги е същото
като монархия, а всъщност дори и самият пост на тиранина е бил донякъде преформулиран от настоящия
титуляр - лорд Ветинари, като единствената работеща форма на демокрацията. Всеки има право на глас, освен ако не е лишен от него поради неподходяща възраст или поради причината, че не е лорд Ветинари.
И въпреки това тази форма на управление е ефикасна. Което дразни някои хора, които чувстват, че някак
си не би трябвало да е така, и които вместо нея биха предпочели монархия, сиреч да заменят човека
постигнал положението си чрез хитрост, дълбинно познаване на реалностите на човешката психика, спираща дъха дипломация, известна сръчност с тънък кинжал и, както са съгласни всички, ум като фино
балансиран флекс, с някой достигнал дотам просто защото се е родил.
(Бележка към бележката: Едно трето предложение - градът да се управлява от избрани почитаеми
членове на общността, които ще обещаят да не се надуват много, нито да предават общественото доверие
когато им скимне, беше постоянна тема на комедийни сценки из целия град) Въпреки това короната се прикачва къде ли не, както си е нормално за короните - на Пощенската
Служба, на Кралската Банка и на Монетния Двор и, не на последно място, във врящото и кипящо
съзнание на самия град. Много неща живеят в този мрак. Има всевъзможни видове мрак и в тях може да
се срещнат всякакви неща - заточени, изпъдени, изгубени или скрити. Понякога те успяват да избягат.
Понякога чисто и просто изникват. А понякога просто им писва.
2
По-късно г-н Пръснатов си намери работа в магазина за домашни любимци на
Пеликулски Стъпала, но напусна след три дни, защото начинът, по който го гледали
котенцата, предизвиквал у него кошмари. Светът може да бъде много жесток към някои
хора. Но той тъй и не каза на никого за великолепната бляскава дама държаща голяма