играли с главата на един току-що обезглавен престъпник, и в която правилата са, че „убийството е
абсолютно забранено, а излишното насилие е нежелателно”, топката не може да се пренася с МПС, да се
крие в чанти и пр., не може да се играе в църкви, гробища и вътре в частни домове.
14
която беше толкова красива, че момчетата озовали се наблизо се вцепеняваха, а
понякога припадаха, може да е толкова, ами да си го кажем направо, глупава. Като
стана дума за израстване, тази която израстваше беше всъщност Гленда. За Жулиета тя
не беше сигурна, но понякога на Гленда и се струваше, че самата тя е порастнала и за
двете.
- Виж сега, трябва само малко да попотъркаш, това е, - не издържа тя след
няколко секунди унило бълникане, изтръгна четката от съвършената ръка на Жулиета и
после, когато мръсотията беше изпроводена по канален ред, си помисли: Отново го
направих. Всъщност отново го направих отново. Колко пъти ли са станали вече?
Случвало ми се е дори и да си играя с куклите й вместо нея!
Чиния след чиния проблясваха в Глендините ръце. Нищо не изчиства упорити
петна по-добре от подтиснатия гняв.
Скапания Джони, моля ви се. За боговете, че той мирише на котешка пикня! И е
бил единственото момче, толкова тъпо, че да си въобрази, че има някакъв шанс.
Майчице мила, да има такава фигура и да излиза все с абсолютни загубеняци! Какво ли
би правила без мен?
След тези кратки вълнения Нощната Кухня отново се върна в рутината си и
жените известни като „другите момичета” продължиха с обичайните си задължения.
Редно е да се спомене, че за повечето от тях е могло да се каже че са момичета само в
отдавна минало време, но те работеха добре и Гленда се гордееше с тях. Г-жа Хеджс се
оправяше със сирената като за световно. Милдред и Рейчъл, официално фигуриращи
във ведомостите по заплатите като „жени за зеленчуците”, бяха добри и надеждни и
тъкмо Милдред беше измислила прочутата рецепта за сандвичи с червено цвекло и
сирене крема.
Всички си разбираха от работата. Всички си вършеха работата. Нощната Кухня
беше надеждна, а Гленда обичаше да е надеждно.
Тя си имаше дом, където да се прибере и се грижеше да си ходи там поне по
веднъж дневно, но тъкмо в Нощната Кухня тя живееше. Тук беше нейната крепост.
Пондър Стибънс се беше втренчил в страницата пред очите му. Умът му се
преизпълни с противни въпроси, най-големият и най-противният от които беше просто: Има ли някакъв начин някой да изкара, че аз съм виновен за това? Няма. Добре!
- Ъъ, тук има една традиция, която за съжаление изглежда сме пропуснали да
съблюдаваме в продължение на немалко време, г-н Архиканцлер, - спомена той, съумявайки да не допусне в гласа си загриженост.
- Да не би да има някакво значение? - каза Ридкъли и се протегна.
- Тя е традиционна, г-н Архиканцлер, - отвърна укорително Пондър - Въпреки, че с известно напъване би могло да се каже дори, че самото и несъблюдаване, уви, се е
превърнало в традиция.
- Че това не е ли прекрасно? - учуди се Ридкъли – Щом като сме направили
традиция да не съблюдаваме друга традиция, това ще е двукратно традиционно, нали?
Къде му е проблема?
- Това е Завещанието на Архиканцлер Запазен Големански, - заобяснява
Пазителят на Традициите – Именията на Големански се отразяват много добре на
университета. Много богато семейство са били.
- Ммм, да. Нещо смътно ми напомня това име. Свестно старче. Е и?
- Ъъ, щеше да бъде по-добре, ако моят предшественик беше обръщал повече
внимание на някои от традициите, - поде Пондър, който беше привърженик на
подаването на лошите новини капка по капка.
- Добре де, той си беше мъртъв.
15
- Да, разбира се. Може би, сър, би било добре, кхъ-кхъ, да установим традицията
да се проверява здравето на Пазителя на Традициите?
- О, той си беше съвсем здрав, - възрази Архиканцлерът – Само дето е умрял.
Съвсем здрав като за мъртвец.
- Та той е станал на прах, Архиканцлере!
- Не е точно като да е бил болен, собствено, - изтъкна Ридкъли, който беше
привърженик на това никога да не се предава – Общо взето това състояние си е съвсем
стабилно.
Пондър продължи нататък:
- Има едно условие към завещанието. В дребен шрифт, сър.
- О, изобщо не ме е грижа за дребния шрифт, Стибънс!