- Мен пък ме е грижа, сър. Там пише: „... и тъй да пребъде, дорде Университетът
отбор вкарва в играта ритни-в-топката иженарицаема Сиромашко Празнувление”.
- Сиромашко празнене ли? – вметна Завеждащият катедра Неопределени
Изследвания.
- Това е просто смешно! – възмути се Ридкъли.
- Смешно или не, г-н Архиканцлер, това е условието към завещанието.
- Но ние прекратихме участието си още преди години, - не се успокояваше
Ридкъли – Тълпи вилнеещи по улиците, ритащи се, блъскащи се и кряскащи... и това
играчите! Имайте предвид, зрителите не им отстъпват много! По стотици души в
отбор! Един мач продължаваше понякога с дни наред! Ето защо беше прекратено.
- Фактически, собствено казано, то никога не е било прекратявано, Архиканцлере – намеси се Старшият Дискусионен Наставник – Ние, действително, го
прекратихме, гилдиите също. Беше престанало да е игра за джентълмени.
- Независимо от всичко, - пак взе думата Пазителят на Традициите сочейки с
пръст в страницата – условията са такива. Има и купища други клаузи. Леле мале. Ох, мъко, мъкичко. Ох, не може да бъде...
Устните му се движеха безмълвно, докато продължаваше да чете. Цялата стая
заизвива вратове.
- Айде де, изплюй камъчето, бе човек! – изрева Ридкъли.
- Мисля, че ще трябва да проверя някои неща, - измърмори Пазителят на
Традициите – Не бих искал да ви тревожа излишно, – той пак погледна надолу – Олеле, мътните го взели!
- Какво става бе, човек?
- Ами, изглежда сякаш... Не, няма да е честно да ви развалям вечерта, г-н
Архиканцлер, - заувърта Пондър – Сигурно съм го прочел неправилно. Безусловно не
би могъл да има предвид... Ох, майчице мила...
- Накратко, ако обичаш, Стибънс, - изръмжа Ридкъли – Струва ми се, че аз съм
Архиканцлерът на този университет. Поне на вратата ми така пише.
- Разбира се, г-н Архиканцлер, обаче от моя страна би било много некоректно
да...
- Оценявам загрижеността ти да не ми развалиш вечерта, драги ми господине, -
прекъсна го Ридкъли – Аз обаче няма да се поколебая да ти разваля целия утрешен ден.
Така че, като имаш предвид това, какви, да пукнеш дано, ги дрънкаш?
- Ъъъ, изглежда, Архиканцлере, че такова... Кога ще да е била последната игра, в
която сме участвали, знаете ли случайно?
- Някой да се сеща? – обърна се към стаята като цяло Ридкъли.
Смотолевената дискусия достигна до консенсус във вид на „Към двайсетина
години, общо взето”.
- Общо взето какво точно? – настоя Пондър, който мразеше такива неща.
16
- Е, нали знаеш. Нещо в тоя порядък. Горе долу в тези рамки, така да се каже.
Нещо като такова. Нали разбираш.
- Нещо като такова ли? – възмути се Пондър – Не може ли малко по- точно?
- Че защо?
- Защото ако университетът не е играл на Сиромашкото Празнувление за период
от двадесет години или повече, наследството преминава към понастоящем живите
потомци на Архиканцлер Големански.
- Ама че тази игра е забранена със закон, бе човек! – изтъкна Архиканцлерът.
- Ъ, не точно. Всеобщо е известно, че лорд Ветинари не я одобрява, но, доколкото разбрах, при условие че играта се провежда извън центъра на града и не
излиза от задните улички, Стражата си затваря очите. Доколкото, както ми изглежда, привържениците и играчите значително надвишават по брой всичките служители на
Стражата, струва ми се това за нея ще е по-добре отколкото да си ги насини.
- Много остроумно казано, господин Стибънс, - похвали го Ридкъли – Много
съм изненадан от вас.
- Благодаря, г-н Архиканцлер, - Пондър всъщност беше заимствал това от една
уводна статия във „Вестника”, който магьосниците не обичаха, защото или не печаташе
каквото те казваха или пък го печатаха с възмутителна точност.
Окуражен той добави:
- Между другото бих искал да отбележа, г-н Архиканцлер, че според законите на
Н.У. тази забрана няма значение. На магьосниците не им подобава да обръщат
внимание на такива забрани. Ние не сме подчинени на гражданското законодателство.
- Разбира се. Но въпреки това обикновено е целесъобразно да се съобразяваме с
гражданските власти, - произнесе Ридкъли толкова предпазливо, сякаш метафорично
вадеше някои от думите да ги разгледа по-обстойно на дневна светлина.
Магьосниците закимаха. Това, което те чуха, беше: „Ветинари може и да си има
някои косури, обаче от столетия не сме имали по-здравомислещ човек на трона, той ни
оставя на мира, а и никога не знаеш, какви козове е скрил в ръкава си”. Няма как да се