върха на окончателен списък от един човек. Избор от три вида сирене ли бяхте
споменали, господин Стибънс?
- Да, г-н Архиканцлер.
- Само проверявах, - Ридкъли се наведе напред - Господа, сутринта, поправка, по-късно тази сутрин, възнамерявам да заявя твърдо на Ветинари, че университетът
има намерение пак да играе ритни-топката. А тази задача се пада на мен в качеството
ми на пръв между равните. Освен ако някой от вас не желае да си опита късмета в
Продълговатия Кабинет, само кажете и отивате.
- Той, знаеш ли, ще заподозре нещо, - предупреди Завеждащият катедра
Неопределени Изследвания.
- Той всичко подозира. Ето защо е все още Патриций, - Ридкъли стана -
Обявявам това засе... тази твърде затегнала се закуска... за закрита. Господин Стибънс, елате с мен!
Пондър забърза след него с притиснати до гърдите си книги и щастлив, че има
извинението да се измъкне, преди останалите да са се нахвърлили срещу него.
Носителят на лоши новини никога не е популярен, особено когато ги носи на празно
блюдо.
- Архиканцлере, аз... - започна той, но Ридкъли вдигна пръст пред устните си.
25
След кратка наситена тишина отвътре внезапно се развихри цял ръкопашен
фестивал на безмълвно боричкащи се мъже.
- Браво на тях, - заключи Ридкъли и тръгна по коридора - Чудех се, колко ли
време ще им трябва да осъзнаят, че може би за последен път за известно време занапред
виждат препълнена количка със закуски. Насмалко да се изкуша да изчакам да ги видя
как ще излязат кламбуцайки се и с прогизнали роби.
Пондър го зяпна:
- Да не би да се радвате на това, г-н Архиканцлер?
- Божичко, не, - отговори с пробляснали очи Ридкъли - Как можа да си
помислиш такова нещо? Освен това след някой друг час ще трябва да кажа на Хевлок
Ветинари, че възнамеряваме да извършим спрямо него лично оскърбление. Едно нещо е
невежествената тълпа да се покосява взаимно, но не вярвам, че ще го зарадва
перспективата и ние да се присъединим.
- Разбира се, сър. Ъъ, има още една дребна подробност, сър, една малка задачка-
закачка, ако щете... Кой е Лут?
На Пондър му се стори, че Ридкъли направи малко по-голяма пауза отколкото
беше необходимо преди да отговори:
- Този Лут беше...?
- Работи в свещоливницата, сър.
- Откъде знаете това, Стибънс?
- Оправям заплатите, сър. Просто Момчето за Свещите казва, че Лут просто се
бил появил една нощ с бележка, казваща, че трябвало да бъде приет и да му се плаща
минимална заплата.
- И какво?
- С това се изчерпва всичко, което знам, сър, а го научих само защото разпитвах
Смиймс. Смиймс казва, че бил добро хлапе, но малко странен.
- Значи би трябвало да се впише добре, не мислиш ли, Стибънс? Фактически ние
виждаме, колко добре се вписва.
- Е да де, сър, тук няма проблем, той обаче е, очевидно, гоблин, а в общия
случай, нали знаете, стана нещо като странна традиция, че когато за пръв път хора от
някаква нова раса пристигат в града, те започват от Стражата...
Ридкъли си прочисти гърлото, шумно:
- Проблемът със Стражата, Стибънс, е че задават твърде много въпроси. Аз
лично предлагам, ние да не им подражаваме, - той погледна Пондър и изглежда взе
някакво решение - Ти знаеш ли, имаш блестящо бъдеще тук в Н.У., Стибънс.
- Да, сър, - провеси нос Пондър.
- Бих те посъветвал, като имаш това предвид, напълно да забравиш господин
Лут.
- Извинете ме, Архиканцлере, но тая просто няма да я бъде!
Ридкъли се олюля, като някой подложен на нападение от досега коматозна
овца15. А Пондър се втурна напред, защото веднъж метнеш ли се от ръба на пропастта, единствената ти надежда е да настояваш да се отмени гравитацията.
- Аз в този университет заемам дванадесет длъжности, - каза той - Върша цялата
книжна работа. Занимавам се с всичките сметки. Фактически аз правя всичко
изискващо каквато и да е мяра усилия и отговорност! И продължавам да го правя даже
15 бел. прев.: „... нападение от досега коматозна овца”: това напомня една прочута фраза от историята на
британската политика, когато през 1978 г. тогавашният финансов министър лейбъристът Денис Хийли
определя по този начин изненадващата реч срещу него от тогавашния министър в сянка на
консерваторите Джефри Хау, известен с мекия си нрав. По-късно пак реч на „умрялата овца” Джефри
Хау значително допринася за падането от власт на не кого да е, а Маргарет Тачър.