Морпоркското Общество на Натрапниците17 то е било пет часа по-продължително от
необходимото. Той казва, че размерите им варирали от неприятно големи до противно
дребни, нивото им на култура било приблизително колкото на киселото мляко и
прекарвали времето си предимно в неуспешни опити да си бъркат в носа. Пълна загуба
на пространство, казва той. Това вдигна голям шум. Никак не подобава на антрополози
да пишат такива неща.
- И значи младият Лут бил един от тях?
- Да, и аз останах изумена от това. Видяхте ли го вчера? Нещо в него пощурва
конете, така че той дойде в библиотеката и намери стара книга за Конеукротителската
Дума. Те са били нещо като тайно общество, които са знаели как да правят специални
мазила, от които конете да им се подчиняват. После той изкара един слудобед долу в
криптата с Игор варейки боговете го знаят какво и сутринта вече, ето го, язди кон по
двора! Не че на коня му харесваше, имайте предвид, но все пак той спечели.
- Чудно, как само грозната му главица още не е гръмнала, - изкоментира Фасел.
- Ха! – гласът на г-ца Церикаишова беше пълен с горчивина – Чакайте да видите, какво ще стане сега, след като е открил Шибънската Школа18.
- Какво, какво?
- Не какво, а кои. Те са философи. Е, като казвам философи, те всъщност, ами...
- А, значи онези, дето пишеха мръсотии, - подсмихна се Фасел.
- Аз не бих го нарекла мръсотии, - каза г-ца Церикаишова и си беше вярно, доколкото една библиотекарка и дама не би употребила тази дума в присъствието на
ковач, особено ако последният се подхилва така – По-скоро, да го кажем
„неделикатно”?
На наковалнята няма много файда от деликатността, така че ковачът продължи
без да се смущава:
- Те бяха ония, които разправяха, какво става, когато на жените не им достигат
кренвиршите и пак те казват, че пурите били...
- Това е нон секвитур!
- Точно така, и аз това прочетох, - ковачът определено се забавляваше – И значи
Милейди му позволява да чете тея работи?
- Нещо повече, тя почти настояваше. Не мога да си представя, какво ли си мисли
тя.
Нито пък той, като стана дума, рече си наум тя.
Имаше ограничение за броя на свещите, които Лут можеше да прави, както му
беше казал Трев. Не изглеждало добре да направи твърде много, беше обяснил Трев.
Тогава на шапките могло да им скимне, че не им трябвали всичките хора в
свещарницата. Лут разбираше това. Какво иначе ще правят Безликия или Цимент или
Ревливия Муко? Те нямаше къде другаде да идат. Можеше да живеят само в простичък
свят, защото иначе беше твърде лесно животът да ги смачка.
Той се беше опитал да обикаля другите мазета, но там нямаше какво толкова да
се случва нощем, а и хората го гледаха странно. Милейди не беше господарка тук. Да
17 бел.авт.: Първоначално Общество на Откривателите. До момента когато лорд Ветинари настоятелно
изтъкна, че повечето от земите „открити” от членове на обществото вече са имали население, което вече
се е опитвало да продава змии на новодошлите.
18 бел.прев.: Шибънската Школа: Тъй като Шибън е нещо като столица на Юбервалд, който някога е бил
Скверната Империя, която от своя страна е бъзик със Свещената Римска Империя, последната столица на
която е била Виена, изглежда се има предвид Виенската Школа. В психологията като Виенска Школа е
известно течението основано от Фройд, Адлер и Юнг, с други думи психоанализата.
31
обаче магьосниците си падат малко мърлячи, а никой дори не се опитваше да чисти
сериозно, защото опитващите се не оцеляваха, така че всевъзможните складове и
зарити с боклуци работилници станаха общо взето негово царство. А там имаше какво
да намери хлапе с добро нощно зрение. Вече беше видял няколко светещи лъжични
мравки19 помъкнали вилица, а забравените мазета бяха обиталище на извънредно
рядкото партакешоядно животно Необикновен Чорапояд. В тръбите също живееха
някакви същества, които периодично се обаждаха с едно „Оук! Оук!” Кой знае какви
чудовища ще да обитават там.
Той изми много грижливо тавите от пая. Гленда беше любезна с него. Той
трябваше да покаже, че и той е любезен. Много важно беше да си любезен. А той
знаеше откъде да намери малко киселина.
Личният секретар на лорд Ветинари пристъпи в Продълговатия Кабинет почти
без да потревожи въздуха. Негова светлост вдигна поглед: