съответни коментари във „Вестника”. Не, това което един мъдър човек не може да
промени, той го канализира.
- И как възнамеряваш да постигнеш това?
- Като ви прехвърля задачата на вас. Невижданият Университет винаги е имал
отлична спортна традиция.
- Много точно е казано това „е имал”, - въздъхна Ридкъли - По мое време всички
имахме толкова ... непреклонна физическа култура. Днес обаче, ако им предложа дори
някакво си надбягване с яйца в лъжици, те по-скоро ще използват лъжицата за да
изядат яйцето.
- Уви, не знаех, че вашето време е отминало, Муструм, - подсмихна се лорд
Ветинари.
Стаята, и без това с обичаен шумов фон под средния, беше обзета от още по-
дълбока тишина.
- Виж какво сега... - започна Ридкъли.
- Този следобед ще говоря с редактора на „Вестника”, - полекичка приплъзна
гласа си над този на магьосника Ветинари с цялото изкуство на роден институционален
манипулатор - който, както всички знаем, е много социално отговорно лице. Убеден
33
съм, че той ще приветства факта, че съм помолил университета да укроти демона на
Ритни-топката, а вие, след внимателно обсъждане сте се съгласили да поемете задачата.
Не съм длъжен да се съгласявам, помисли си предпазливо Ридкъли. От друга
страна, нали точно това искам, така че не се налага да моля за него, следователно би
било неразумно да откажа. Проклятие! Колко по ветинариевски само!
- Значи ти не би възразил, ако съберем собствен отбор? - подпита той.
- Всъщност настоятелно ви съветвам да го сторите. Но без магии, Муструм. Тук
ще съм пределно ясен. Магията е в противоречие със спортния дух, освен ако разбира
се не играете срещу други магьосници.
- О, аз съм голям привърженик на спортния дух, Хевлок.
- Отлично! Между другото, как се оправя Деканът в Бързнек?
Ако някой друг беше попитал това, помисли си Ридкъли, то щеше да е просто
учтив разговор. Да обаче това нали е Ветинари...
- Не съм имал време да се осведомя, - заяви високомерно той - но съм сигурен, че ще е добре, веднъж само да си стъпи на краката.
И те да го издържат, добави наум той.
- Не се и съмнявам, че се радвате да видите как старият ви приятел и колега
пробива пътя си в света, - подметна невинно Ветинари - Както и Псевдополис като
цяло, разбира се. Трябва да кажа, че се възхищавам на почтените бюргери от този град
за техния благороден експеримент с тази... тяхна демокрация, - продължи той - Винаги
е приятно да видиш как отново и отново го опитват това нещо. А понякога е и забавно.
- И тя си има добрите страни, знаете ли, - изръмжа Ридкъли.
- Да, нали, доколкото знам, и вие я практикувате в университета, - подсмихна се
Ветинари - По въпроса за ритнитопката обаче сме в пълно съгласие. Превъзходно. Ще
съобщя на г-н Дьо Слов за вашата инициатива. Сигурен съм, че ревностните играчи на
ритнитопка ще бъдат заинтересувани, веднъж само да им обясни някой по-дългите
думи. Отлично. Моля, опитайте шерито. Споменато ми беше, че било много пивко.
Ветинари се изправи, което беше сигнал, че поне на теория, същинската част на
срещата вече е приключила, и отиде до полираната каменна плоча, вградена в една
квадратна дървена маса.
- И само между другото, Муструм... Как е вашият млад гостенин?
- Моят госте... А, имаш предвид този... ъ...
- Същия, - усмихна се на плочата Ветинари, като че споделяйки си с нея някаква
шега, - Както се изразихте вие, „този Ъ”.
- Забелязах сарказма. Като магьосник трябва да те осведомя, че думите имат
сила.
- Като политик трябва да ви осведомя, че съм наясно с това. Та как се оправя
той? Загрижени лица биха искали да знаят.
Ридкъли хвърли поглед на малките статуетки на игралната плоча, все едно го
подслушваха. В известен засукан смисъл, те може и това да правеха. Най-малкото, сега
определено беше добре известно, че ръката, която насочва половината фигурки е
женска, живее в голям замък в Юбервалд и принадлежи на дама, която представляваше
преди всичко слухове.
- Смиймс казва, че той се държал затворено. Казва, че мислел, че момчето си
пада хитрец.
- О, добре, - Ветинари все още изглеждаше напълно погълнат от разположението
на фигурите за игра.
- Добре ли?
- В Анкх-Морпорк имаме нужда от хитри хора. Нали си имаме и улица на
Хитроумните Майстори?
34
- Да де, но...
- А, значи онова, което има сила, било контекстът, - Ветинари се обърна с