израз на неприкрито удоволствие - Не споменах ли, че съм политик? Хитър: коварен, хлъзгав, измамен, лукав, умен, схватлив, оправен, и не на последно място, дяволит.
Дума за всевъзможни похвали или предразсъдъци. Хитър .... хитра дума е това.
- Не мислиш ли, че този твой ... експеримент може и да отива твърде далече? -
подпита Ридкъли.
- Хората казваха такива неща и за вампирите, нали? Твърди се, че те нямали
същинска реч, но ме осведомиха, че той свободно говорел няколко езика.
- Смиймс казва, че той говорел засукано, - призна Ридкъли.
- Но Муструм, в сравнение с Начбул Смиймс и троловете говорят засукано.
- Е, знам, че това... момче е било отгледано от някакъв жрец, - продължи
Ридкъли - Но какво ще стане от него като порасне?
- Както чувам, сигурно професор по лингвистика.
- Знаеш какво имам предвид, Хевлок.
- Вероятно, въпреки че се чудя, дали вие знаете. Във всеки случай, предполагам, е малко вероятно той сам по себе си да стане вилнееща орда.
Ридкъли въздъхна и хвърли още един поглед към игралната плоча. Ветинари
забеляза това.
- Вижте ги, - той махна с ръка към каменните фигурки - строени и готови за
безкрайни сражения по прищявката на играчите. Те се бият, падат и не могат да
избягат, защото ги подкарват с бичове, а те не знаят друго освен бичове, да убиват или
да бъдат убити. Мрак пред тях, мрак зад тях, мрак и бичове в главите им. Но какво ще
стане, ако извадим един от тях от играта, ако се погрижим за него, преди това да са
сторили бичовете и да го поставим някъде, където няма бичове? Едно същество. Едно
единствено същество. Бихте ли им отказал този шанс?
- Обесил си трима души за последната седмица, - спомена Ридкъли без да знае
защо.
- Те си имаха своите шансове. И ги използваха за да убиват, че и по-лошо.
Всичко което имаме, са шансове. Нямаме благословии. Той пък е бил прикован за
наковалня през първите си седем години. И той трябва да получи своя шанс, не мислите
ли?
Изведнъж Ветинари отново се усмихна.
- Но нека не ставаме толкова мрачни. Предпочитам да гледам в перспектива как
вие ни въвеждате в нов век на бодри, здравословни упражнения в най-добрата традиция
на спортния дух. Точно така, традицията ще е на ваша страна тук, не се и съмнявам.
Моля ви, не ми позволявайте да се натрапвам повече във вашето време.
Ридкъли гаврътна шерито. Което поне беше пивко.
Пътят пеш от двореца до Невиждания Университет е кратък, доколкото
седалищата на властта обичат да се държат взаимно под око.
Ридкъли си вървеше през тълпите от време на време кимайки към хора, които
познаваше, което в тази част на града значеше практически на всекиго.
Тролове, мислеше си той, с троловете се спогаждаме, сега, като се сещат да
гледат върху какво стъпват. Имаме ги в Стражата и така нанатък. Съвсем свестни
типове, освен някой друг келеш, каквито, боговете са ми свидетели, ги има навсякъде.
Ами джуджетата? Тук са от векове. Може и да са малко мъчни, а и са стиснати като
патешки задник.. тук той поспря и редактира последния израз на „пазарят се здраво”.
Но, както и да е, винаги знаеш с какво имаш работа, като се опре до тях, а пък и са
нисички, което си е успокоително, стига да знаеш какви ги вършат там долу. А
35
вампирите? Добре де, Юбервалдската Въздържателска Лига върши работа. А и според
сведенията от улиците, или така да се каже, от криптите или както и да се казва, те
следяли своите си. Всеки нереформиран кръвопиец, който посмеел да се развихри из
града, скоро го погвали хора знаещи точно как мисли той и точно къде се крие.
Зад всичко това стоеше Лейди Марголота. Тя беше тази, която чрез дипломация, а вероятно и по-директни мерки, отново е задвижила нещата в Юбервалд, освен това тя
имаше някакъв вид... връзка с Ветинари. Всички го знаеха това и никой не знаеше нищо
повече по въпроса. Една такава многоточийна връзка. Такива ми ти работи. И никой
досега не беше успял да съедини точките.
Тя беше идвала на дипломатични посещения в града, но дори и многоопитните
Анкх-Морпоркски матрони не бяха в състояние да доловят и най-малкия слух за нещо
повече от делово и добросъседско сътрудничество между тях двамата.
И той играеше с нея неспирни и пресложни игри по щракса, и като се изключи
това, това беше, ами това си беше... засега.
И тя му беше изпратила Лут, да е тук на сигурно. Кой знае защо, освен тях