двамата де. Някаква политика сигурно.
Ридкъли въздъхна. Едно от тези чудовища, оставено само. Не беше лесно да си
го помислиш дори. Те са прииждали с хиляди, като въшки, избивайки всичко и
изяждайки труповете, включително тези на техните си хора. Империята на Злото ги
беше отглеждала в мрачни подземия, сиви демони без собствен ад.
Боговете знаят, какво е станало с тях след рухването на Империята. Но сега
имаше убедително доказателство, че някои от тях все още ще да живеят по
отдалечените хълмове. Какво ли ще правят? А един от тях, точно сега, лееше свещи в
мазетата на Ридкъли. От него пък какво ще стане?
- Досадна гнусотия? - произнесе на глас Ридкъли.
- Ей, ти кого наричаш гнусотия, бе дядка? Тая улица да не е твоя, бе!
Магьосникът сведе поглед надолу към много млад господин, който изглежда
крадеше дрехите си само от най-добрите простори, макар че дрипавият червено-черен
шал около врата му сигурно си беше лично негов. В него се усещаше някакво
напрежение, постоянна смяна на тежестта, като че ли всеки момент можеше да духне в
непредсказуема посока. Той си подхвърляше една консервена кутия във въздуха и пак я
ловеше. Това събуди толкова остри спомени в Ридкъли, че чак го убодоха, но той бързо
се съвзе.
- Аз съм Муструм Ридкъли, Архиканцлерът на Невиждания Университет, млади
момко, и виждам, че носиш цветовете на отбора си. За коя игра обаче? Да не би да е
играта на ритни-топката?
- Еми че коя друга. Е и? - каза гаврошчето и осъзна, че ръката му е празна, докато съгласно обичайните закони на гравитацията, би трябвало да е отново пълна.
Тенекийката не се беше върнала от последния си полет, а кротко се въртеше на около
шест метра над земята.
- Знам, че е малко детинско от моя страна, - призна Ридкъли - но ми трябва
цялото ти внимание. Бих искал да стана свидетел на ритнитопковски мач.
- Свидетел? Ама виж, нищичко не съм...
Ридкъли въздъхна:
- Исках да кажа, че ми се гледа някой мач, така ясно ли е? Днес, ако е възможно.
- Ти ли бе? Ма сигурен ли си? То ш’ти е погребението, бе шефе. Шилинг да ти
се намира?
Нещо звънна, високо над главите им.
- Тенекийката ще се върне с шилинг в нея. Точното време и място, моля?
- А как мога да зная, че може да ти вярвам, а? - запита хлапето.
36
- Не знам, - отговори Ридкъли - Тънкостите на твоя ум са пълна тайна също и за
мен. Но се радвам, че ми вярваш.
- К’во? - момчето сви рамене и реши да рискува, както и без друго не беше
закусвало - Завъртяната пресечка оттатък Лъсналото, цицийо смотана, а тебе досега
жив не съм те виждал, схващаш ли?
- Това е повече от вероятно, - съгласи се Ридкъли и щракна с пръсти.
Тенекията падна в протегнатата ръка на хлапето. Той изтръска от нея сребърната
монетка и се ухили:
- Късмет да те споходи, шефе.
- Има ли какво да се хапне в тая работа? - поинтересува се Ридкъли, за когото
обядът беше нещо свято.
- Ами банички, бате, банички с грах, с цаца, с мешано, банички с ... кайма, но
най-вече просто банички. Ей така банички, сър. Банички с банички.
- И с какво по-точно?
Информаторът му изглеждаше шокиран:
- Ама туй са банички, бе бате. Не питаш, а нагъваш.
Ридкъли кимна.
- И като последна сделка, ще ти изплатя едно пени за да ти ритна тенекийката.
- Два пенса, - реагира бързо момчето.
- Договорихме се бре, хаймана с хаймана.
Ридкъли пусна тенекийката на върха на ботуша си, побалансира малко с нея, после я подхвърли във въздуха и като взе да пада и тегли един як шут, който я изпрати
със свистене някъде над навалицата.
- Ама не е зле, бе деденце, - ухили се хлапето.
Някъде в далечината се чу вик и как някой се настройва за възмездие.
Ридкъли бръкна в джоба си и погледна надолу:
- Два долара ако побегнеш, хлапе. По-добра далавера днеска няма да намериш!
Момчето се засмя, грабна монетата и хукна. А Ридкъли тръгна най-невъзмутимо, докато годините му се топяха като ланшен сняг.
Той завари Пондър Стибънс да закача с кабърчета някаква бележка на дъската
пред Голямата Зала. Доста често правеше такива неща. Ридкъли предполагаше, че така
сигурно той ще да се чувства, кой знае защо, по-добре.
Плесна го по гърба, от което онзи си разсипа кабърчетата по каменния под.
- Това е бюлетин на Анкхския Комитет по Безопасни Условия, г-н Архиканцлер,
- осведоми го Пондър докато лазеше по пода след забутали се кабърчета.
- Това е университет по магия, Стибънс. Нямаме нищо общо с никакви