- Не! То е по-скоро като война, само че без добрината и любезността!
- Ох, майчице. Но във войната няма добрина, нали? - объркване забули лицето
на Лут.
- Не!
- О, ясно. Били сте иронична.
Тя го изгледа накриво.
- Сигурно съм била, - призна си тя - Странен човек сте вие, господин Лут.
Откъде сте всъщност?
Старата паника пак се завърна. Бъди безобиден. Бъди услужлив.
Сприятелявай се. Лъжи. Но как да се лъжат приятели?
- Време ми е да си ходя, - каза той и се шмугна надолу по каменните стъпала -
Господин Трев ще ме чака!
Мил, но странен, помисли си Гленда докато го гледаше как изчезва със скок по
стъпалата. И наблюдателен. Да забележи шалчето ми на закачалката на десет крачки
оттук.
Звукът на дрънчаща консервена кутия предизвести Лут за присъствието на шефа
му още преди той да мине през прастария сводест проход към свещоливницата.
Останалите и обитатели бяха спряли работата си, което, откровено казано, предвид
41
обичайната й охлювска скорост, не означаваше кой знае каква промяна, и го гледаха
равнодушно. Но все пак го гледаха. Дори и Цимент изглеждаше донякъде
заинтересуван, макар че Лут забеляза нещо кафяво покапало от крайчеца на устата му.
Някой пак му беше давал железни стружки.
Тенекийката хвръкна, когато Трев я докосна с крака си, прелетя над главата му, върна се някак накриво, все едно се търкаляше по невидим склон и кацна в чакащата му
ръка. Откъм зрителите се разнесе мънкащо възхищение, а Цимент плясна с ръка по
масата, което общо взето ознаваше одобрение.
- Къде се бавиш бе Гобльо? На лафче с Гленда, а? Няма да ти излезе късмета с
нея, от мен да знаеш. Бил съм там, пробвал съм, няма начин, - той подхвърли на Лут
мърлява торба - Навличай това без да се помотваш, че да не ми личиш като диамант...
- На ухото на чистачка? - предположи Лут.
- Ей, да! Бързо зацепваш. Ама стига разтакаване, че ще закъснеем.
Лут изгледа със съмнение дългия, ама много дълъг розово-зелен шал и
грамадната жълта вълнена шапка с розов понпон.
- Нахлузи си я добре, че да ти покрие ушите, - разпореди се Трев - Аре бе, мърдай!
- Ъ... розово? - вдигна подозрително шала Лут.
- Е и?
- Добре де, нали ритнитопка е игра за яки мъжаги? Колкото до розовото, извинете ме, обаче то не е ли по-скоро ... женствен цвят?
Трев се ухили:
- Е да, така си е. А помисли малко. Нали ти си умникът тука. И може да мислиш
и да вървиш едновременно, знам си че мо’еш. От тая работа изпъкваш от тукашните
хора.
- А, мисля, че се сетих. Розовото провъзгласява почти войнствена мъжественост, отправяйки посланието: „Толкова съм мъжествен, че мога да си позволя да те
предизвикам да поставиш тази моя мъжественост под въпрос, с което ще ми
предоставиш възможността допълнително да я провъзглася като приложа спрямо теб
насилие”. Не знам дали сте чел някога „Die Wesentlichen Ungewissheiten Zugehörig der Offenkundigen Männlichkeit”22 на Офлебергер?
Трев го хвана за раменете и го завъртя към себе си:
- К’ви ги мислиш, бе Гобльо? - заговори той с почервенялото си лице само на
няколко пръста от лицето на Лут - К’ъв ти е проблема, а? К’во ста’а с тебе, а? Вадиш
думи като за хилядарка и си ги редиш като стой ти гледай! И как така тогава си ми
кацнал в свещоливницата, да бачкаш за някой като мен, а? Не се връзва нещо! Да не
бягаш от дъртия Сам, а? Нема проблем ако е тъй, така де, освен ако не си бастисал
някоя старица или такова, ама трябва да ми го ка’еш!
Твърде опасно, мислеше си отчаяно Лут. Промени темата!
- Тя се казва Жулиета! - проплака той - Момичето, за което ме питаше! Живее
врата до врата с Гленда! Честна дума!
Трев го изгледа с подозрение:
- Гленда ти е казала това?
- Да!
- Нещо те е бъзикала. Знаела е, че шъ ми ка’еш на мене.
- Не мисля, че би ме излъгала, господин Трев. Тя ми е приятел.
- Цялата нощ все за нея си мислех, - въздъхна Трев.
- Да, тя е великолепна готвачка, - съгласи се Лут.
22 бел.прев.: Die Wesentlichen Ungewissheiten Zugehörig der Offenkundigen Männlichkeit: На немски това
значи „Съществените недоизяснености относно подчертаната мъжественост”.
42
- Не бе, говорих за Жулиета!
- Ъъ, още Гленда ми каза да ви съобщя, че другото име на Жулиета е Столоп, -
добави Лут, мразейки как става носител на все по-лоши новини.
- К’во-о? Това гадже да е Столоп?
- Да. Гленда каза да съм ви видял, как ще ви хареса това, но аз знам, какво е