закони и своеволните правила на университета, ще те завлекат при Архиканцлера с
обвинение в Опит за Извършване на Безобразно Напиване. Което все пак беше за
предпочитане пред съпротивата, в който случай се говореше, че блюстителите не
пропускали шанса за някоя малка класова борба. Това е било преди доста години, но и
досега внезапната поява на блюстител предизвикваше плъзването на гузен и позорен
ужас по костите на тези мъже, спечелили си повече букви зад имената от цяла игра на
скрабъл.
Г-н Отоми, съзнавайки това, се подхили и докосна козирката на фуражката си:
- Добърден, гос’да. Хич няма да се плашите. С мен и Алф сте в сигурни ръце. Но
най-добре да мърдаме, че до половин час ще са почнали.
Старшият Дискусионен Наставник не би бил Старши Дискусионен Наставник
ако можеше да понася звука на тишината. Докато се измъкваха от една задна врата, 45
постоянно сепвайки се от непознатото шумолене на панталони около коленете му, той
се обърна към г-н Нобс и заразмишлява:
- Нобс... рядко име е това. Я ми кажи, Алф, да не би по някаква случайност да
имаш някакви роднински връзки с прословутия Ефрейтор Нобс от Стражата?
Ридкъли си отбеляза, че г-н Нобс посрещна този удар на висота, като се има
предвид неловката неофициалност на обстановката.
- Несър!
- А-а, тогава значи някой отдалечен клон на фамилията...
- Несър! Различно дърво!
Застанала в сивата светлина на антрето си Гленда гледаше куфара и се
отчайваше. Редовно беше правила каквото можеше с кафява вакса за обувки, седмици
наред, но той беше купен на втора ръка и картонът почваше да прозира изпод
кожоподобната обвивка. Клиентките и като че ли никога не забелязваха, тя обаче
забелязваше, дори когато не и беше в полезрението.
Това беше тайна част от тайния живот, който тя живееше за по час два през
почивния си полуден веднъж седмично, а може и за малко повече, ако сполучеха
днешните опити за първи контакт.
Тя се огледа в огледалото и заговори с наперен глас:
- Всички знаем проблема с опадането на растителността под мишниците.
Толкова е трудно да се поддържат лишеите здрави... Обаче, - тя извади тържествено
синьо-зелена стъкленица със златна капачка - само едно пръскване с „Буйна Пролет” ще държи цял ден подмишниците ви свежи като росна поляна...
Повече не можа да издържи, защото това изобщо не беше тя. Напереността
никак не и се удаваше. Ама че това нещо е по долар шишенцето! Кой може да си го
позволи? Добре де, сума ти тролки, ето кой, а г-н Силен-в-ръката каза, че нямало
проблем, защото те си ги имали парите, а пък то наистина подпомагало растежа на
мъха. Тя беше отговорила, че добре, обаче цял долар за малко засукано шише вода с
някаква храниелна съставка за растения си е множко. Той пък беше казал, че тя
Продавала Мечти.
И се купуваше. Това беше най-притеснителното. Те го купуваха и го
препоръчваха на приятелките си. Градът беше открил Тежкия Пазар, както беше
прочела тя във вестника. Винаги е имало тролове, мъкнещи тежки товари, и изобщо
мотаещи се някъде на задния план, ако не направо явяващи се целия заден план. Сега
обаче те си имаха семейства и фирми, просперираха и купуваха разни неща, което в
крайна сметка ги правеше хора. И ето че други хора като г-н Силен-в-ръката, джудже, продаваха козметика за г-ца и г-жа Трол посредством момичета като Гленда, която
беше човек, защото макар че официално тея дни троловете и джуджетата вече бяха
големи дружки поради нещо наречено Съглашението от Кумската Долина, тея неща
значеха нещо само за оня вид хора, които подписваха договори. Дори и най-
добронамерените джуджета не биха тръгнали по някои от пътищата, по които Гленда
всяка седмица помъкваше мизерния си полу-картонен куфар да Продава Мечти. Това
хем я измъкваше за малко от вкъщи хем се изплащаше. Имаше по малко бели пари за
черни дни. А и г-н Силен-в-ръката го биваше по излизане със свежи идеи. Кой би си
помислил, че тролките ще си падат по лосион за фалшив загар? Е, продаваше се.
Всичко се продаваше. Мечтите се продаваха, както си бяха плитки и скъпи, от което тя
се чувстваше продажна. Освен това...
Вечно бдителните и уши доловиха звука от много предпазливото отваряне на
съседната входна врата. Така значи, а! Жулиета подскочи, когато Гленда ненадейно