изникна до нея.
46
- Да не излизаме някъде?
- Ми аз, нали, на мача дъ погледам...
Гленда огледа улицата. Една фигура бързо се скри зад един ъгъл. Тя се усмихна
мрачно.
- О да. Защо не. И без туй нямах нищо за правене. Нали само ще ме изчакаш да
си взема шалчето?
А наум добави „давай Джони!”
С трясък, от който гълъбите се пръснаха напосоки като взривила се маргаритка, Библиотекарят се приземи на любимия си покрив.
Той обичаше ритнитопката. Нещо във викането и блъскането събуждаше
родовата му памет. Което беше много интересно, защото, строго погледнато, родът му
векове наред най-невинно се е занимавал с търговия на жито и храни и, нещо повече, всичките са имали алергия към височините.
Той седна на корниза с крака провесени през ръба и ноздрите му се разшириха
като подуши миризмите надигащи се изотдолу.
Казват, че външният наблюдател виждал повече от играта отколкото
участниците. Библиотекарят обаче можеше и да помирише повече, а погледната отвън, играта беше човешката природа. Не минаваше и ден без той да благодари за магичния
инцидент, който го беше отнесъл на няколко генчета разстояние от нея. Приматите си
се бяха уредили. Никое човекоподобно не би философствало по повод това, че
„Планината е и не е”. А биха разсъждавали така: „Бананът е. Аз изяждам банана.
Банана го няма. Искам още банан”.
Точно в момента той се беше вглъбил в беленето на един, хвърляйки от време на
време по някое око на разпрострялата се под него картина. Наблюдателят не само че
можеше да види повече от играта, а даже и повече от една игра.
Улицата всъщност беше извита в полукръг, което сигурно е щяло да се отрази на
тактиката, ако играчите си бяха падали по подобни високоумни концепции.
Хора се тълпяха и от двете страни, както и по няколко от пресечките. Повечето
бяха мъже, и то в извънредна степен мъже. Жените се разделяха на две категории: едните довлечени тук от кръвни връзки или пък от изгледите за брак (след което
можеха да престанат да се преструват, че тази проклета гнусотия ги вълнува), другите
бяха неколцина възрастни жени от типа „мила старица”, безразборно врещящи посред
надигащи се изпарения от лавандула и мента неща от рода на: „Стига си се помайвал
де, ами го сритай едно хубаво в чатала!” и подобни въззвания.
А ето и още една миризма, която той се беше научил да разпознава, макар че не
можеше напълно да я проумее. Миризмата на Лут. С нея се бяха смесили миризмите на
лой, евтин сапун и дрехи втора ръка, които приматската част на мозъка му
категоризира като принадлежащи на „Ритача на консервени кутии”. Който беше просто
поредният слуга в лабиринтите на университета, но понастоящем беше приятел на Лут, а Лут беше важен. Освен това нещо с него не беше наред. Той нямаше свое място в
света, но все пак беше в него и светът скоро щеше да забележи това.
Библиотекарят добре ги знаеше тези неща. В тъканта на действителността
нямаше местенце с етикетче „библиотекар-примат”, докато той не беше паднал право в
едно такова, а вълните от това падане бяха направили живота му много странен.
А, още една миризма беше понесена от лекото издигащо се течение. Тази беше
лесна: Пищящата Жена с Банановия Пай. Библиотекарят я харесваше. О, първия път
като го вида, тя се разпищя и избяга. Също като всички останали. Тя обаче после се
върна и миришеше на засрамено. Освен това тя зачиташе примата на словото, също
както и него в качеството му на примат. И понякога му правеше бананов пай, което
47
беше израз на добрина. Библиотекарят не беше много наясно с любовта, която винаги
му се беше струвала малко ефимерна и лигава, но виж добрината беше нещо практично.
С добрината винаги знаеш кое как е, особено пък ако държиш в ръцете си пай, който тя
току що ти е дала. И тя също беше приятелка на Лут. Лут нещо много лесно се
сприятеляваше като за някой започнал от нищото. Интересно...
Библиотекарят, каквото и да им се струваше на хората, обичаше порядъка.
Книгите за зеле отиваха в секция Листни Зеленчуци, (блит) UUSSFY890–9046
(антиблит1.1), макар че „Голямото приключение на Карфиолчо” очевидно ще бъде по-
скоро за UUSS J3.2 (>блит) 9, докато „Даото на Зелето” несъмнено ще е кандидат за
UUSS (блит+) 60-sp55-o9-hl (блит). За всеки запознат със седем-мерната библиотечна
каталожна система в блит-измерно пространство, това си е ясно като бял ден, стига