само да не изпущаш от поглед блита.
А ето ги и събратята му магьосници, крачещи неуверено в шумолящите си
панталони и толкова усърдно стараещи се да не изпъкват в множеството, че щяха още
повече да изпъкват, ако на остатъка от множеството му пукаше поне ей толкова.
Никой не беше забелязал. Това беше едновременно унизително и възхитително, реши Ридкъли. Обикновено островърхата шапка в съчетание с роба и жезъл
разчистваха пътя по-бързо и от трол със секира.
А сега им се пречкаха! И ги блъскаха! Но не беше толкова неприятно, колкото
предполагаха тези думи. От всички страни не преставаше един умерен натиск, докато
народът прииждаше ли прииждаше, все едно магьосниците бяха нагазили до гърди в
някакво море и се поклащаха и лашкаха в бавния му ритъм.
- Леле, - възкликна Завеждащият Катедра Неопределени Изследвания - Това ли
било то ритнитопката? Не е ли малко скучничко, а?
- Не бяха ли споменати едни банички? - извиваше глава Лекторът по
Съвременни Руни.
- Че то хората още се събират, бе шефче, - поясни Отоми.
- Но как може да се види нещо тук?
- Зависи от Мелето, бе шефче. Обикновено хората дето са наблизо викат.
- Я, виждам един, дето продава банички, - оживи се Завеждащият Катедра
Неопределени Изследвания, напредна с няколко стъпки, навалицата точно в тоя момент
се лашна и измести и той изчезна.
- Как е сега, Господин Трев? - попита загрижено Лут, докато хората се нижеха
покрай тях.
- Боли като шибания, да ме прощаваш за клачианския, - измърмори Трев
притискайки наранената си ръка - Ама ти сигурен ли си, че не държеше някой чук?
- Никакъв чук, Господин Трев. Много съжалявам, но вие поискахте и аз...
- Зная, зная. Откъде си се научил да удряш така?
- Изобщо не съм се учил, Господин Трев. Никога не бива да вдигам ръка срещу
никого! Но вие така настоявахте и...
- Не бе, имах предвид, ама ти си такава хърба!
- Дълги кокали, Господин Трев, оттам дълги мускули. Наистина много се
извинявам!
- Сам съм си виновен, Гобльо, изобщо не си знаех собствената ти сила...
Внезапно Трев политна напред и се стовари върху Лут.
- Къде се дяна бе, мой човек? - каза лицето, което го беше потупало силно по
гърба - Нали се разбрахме, че ще се чакаме до будката за цаца!
След което говорещият видя Лут и очите му се присвиха: 48
- Брей, кой е тоя навлек, дето си мисли, че е от наште?
Не беше точно да се втренчи в Лут, но определено се чувстваше как го претегля, при това на недоброжелателна везна.
Трев се отръска с нехарактерно притеснен вид:
- Здрасти, Анди. Ъъ, това е Лут. Бачка за мен.
- Като какво бе? Като парцал за под ли? - подметна Анди и групичката зад него
се разсмя.
На шегите на Анди винаги някой се смееше. Това беше първото, което човек
забелязваше за него, по-точно първото след блясъка в очите му.
- Бащата на Анди е капитанът на Мътни Извор, Гобльо.
- За мен е удоволствие да се запозная с вас, сър, - протегна ръка Лут.
- Я-ааа, „за мен е удоволствие да се запозная с вас, сър”, - изимитира Анди и
Трев изтръпна, когато мазолестата му длан колкото супник сграбчи тънките като
макарони пръсти на Лут.
- Ама че на него ръката му е като на някое малко момиченце бе, - изказа
наблюдението си Анди и стисна.
- Господин Трев ми е разказвал забележителни неща за Мътняците, сър, -
разприказва се Лут, докато Анди изръмжа и Трев забеляза как кокалчетата му
побеляват от усилие, а Лут най-спокойно си дърдореше - Другарските чувства във
спорта трябва да са прекрасно нещо.
- Да бе, да, - изръмжа Анди, най-сетне успял да си откопчи ръката, а лицето му
излъчваше гневно недоумение.
- А това е приятелчето ми Макси, - побърза да се намеси Трев - А тоя е Картър
Пръдльото...
- Сега вече е Баш-пръднята, - поправи го Картър.
- Ъ-хъ, тъй де. А това е Джъмбо. С него да не земеш да дремеш. Той е крадец.
Джъмбо може да отвори ключалка по-бързо отколкото ти да си отвориш очите.
Споменатият Джъмбо показа малка бронзова значка и поясни:
- Гилдията, разбира се. Иначе ти заковават ушите за вратата.
- Имате предвид, че преживявате като нарушавате закона? - ужаси се Лут.
- Ма ти не си ли чувал за Гилдията на Крадците бе? - намръщи се Анди.
- Гобльо е отскоро тук, - защити го Трев - Не е излизал много. Той е гоблин, горе
от планините.
- Слизаме отгоре да отмъкваме работни места, а? - обади се Картър.
- Ама че ти се едно някога си искал да бачкаш, а? - контрира Трев.