- Добре де, някой ден може и да поискам.
- Да издоиш кровите като се приберат у дома ли? - вметна Анди и веднага му се
засмяха.
С това представянето свърши за най-голяма изненада на Лут. Той беше очаквал
все някой да спомене краденето на кокошки. Вместо това Картър извади две тенекийки
бира от джоба си и ги хвърли на Лут и Трев.
- Ами, аз поразтоварвах малко долу на пристана, такова, - оправда се той сякаш
малко нормална работа беше някакво престъпление - Тея дойдоха с гемия от Четирте
Хикса.
Джъмбо пак бръкна в джоба си и измъкна нечий чужд часовник.
- След пет минути е първият сигнал, - обяви той - Аре на Мелето... ъ, ако те
устройва Анди?
Анди кимна и Джъмбо го изгледа с облекчение. Винаги беше важно всичко да
устройва Анди. А Анди все така се взираше в Лут както котка би гледала някоя
необичайно нахакана мишка, гледаше го и си разтриваше китката.
49
Г-н Отоми си прочисти гърлото, от което адамовата му ябълка заподскача
нагоре надолу като колеблив залез. Крещенето пред публика, да, това му допадаше, но
виж говоренето пред публика, това беше съвсем друго унижение.
- Ами, ъ, вижте, хора, истинският футбол, дето ще го гледаме сега, та той е най-
вече до Мелето, до което след малко ще се стигне и при вас, господа...
- Аз пък си мислех, че ще гледаме две групи играчи как се борят помежду си да
вкарат топката във вратата на противника?
- Може би, сър, всичко е възможно, - допусна блюстителят - Но в
действителност поддръжниците и на двата отбора по улиците, виждате ли, те
предприемат опити и усилия да съкратят, такова, размера на полето, в зависимост от
хода на играта, така да се каже.
- В смисъл, като живи стени ли? - поиска да уточни Ридкъли.
- Нещо като такова, сър, да, сър, - подтвърди почтително Отоми.
- Ами вратите?
- О, те може и вратите да преместят, м-да.
- Моля? - възмути се Пондър - Зрителите могат да местят вратите?
- Напипахте точно болното място на проблема, сър.
- Но това си е жива анархия! Пълна бъркотия!
- Някои от по-старите момчета казват, че стандартите на играта са се понижили, сър, което си е вярно, вярно си е.
- Толкова са се понижили, че ще вземат да изпаднат през дъното на света, ако
питате мене.
- Ама пък става да си поиграе човек с магийчици, - обади се д-р Хикс - Струва
си да се опита.
- Който си разбира, разбира си, - отбеляза неподозирайки колко е прав Отоми -
Но пробвате ли го това с някои от типовете, дето играят тея дни и ще носите червата си
за жартиери. Сериозни типове са те, няма лабаво.
- Господин Отоми, сигурен съм, че никой от моите момци не носи жартиери... -
тук Ридкъли спря, изслуша каквото имаше да му каже шепнешком Пондър Стибънс и
продължи - Добре де, може и да има един, най-много двама, а и светът щеше е скучен
до втръсване, ако всички бяхме еднакви, ако питате мен де, - той се огледа и сви рамене
- Та значи това било то ритнитопката, а? Само изпразнената обвивка на играта е
останала, какво ще кажете? Колкото до мен, аз нямам намерение да кисна цял ден под
дъжда, докато други обират целия кеф. Да вървим да намерим топката, господа. Та ние
сме магьосници. Това не може да не се брои за нещо.
- А аз си мислех, че сега сме набори, - заяде се Лекторът по Съвременни Руни.
- Все същото, - измърмори Ридкъли, мъчейки се да се взре над главите на
блъсканицата.
- А, не е същото!
- Добре де, - рече Ридкъли - наборът не е ли някой, който обича да си пийва с
приятели без женска компания? А и без друго ми писна тук. Както и да е, стройте се зад
мен. Да вървим да я видим тази ритни-в-топката.
Напредването на магьосниците порази Отоми и Нобс, които до този момент бяха
виждали в тях мекушави затлъстели създания в развод с реалния живот. Обаче за да
стане човек старши магьосник и да остане такъв са нужни дълбоки резерви от
решителност, гаднярщина и онова захаросано нахалство, което е белег на всеки
истински джентълмен от типа „О, но това Вашият крак ли беше? Колко ужасно
съжалявам.”
50
Освен това тук беше, разбира се, и д-р Хикс, когото беше добре да държиш под
ръка като стане понапечено, понеже той (по щат) официално беше злодей, в
съответствие с характерното за Н.У. бодро приемане на неизбежността23. Някоя
организация не чак толкова зряла колкото Н.У. би могла да реши, че напредничавото
решение ще е да се издирят и обезвредят всички подобни ренегати до един, колкото и