рискове и разходи да струва това. Н.У. обаче беше предоставил на Хикс и екипа му
катедра, бюджет и кариерно развитие, както и шанса от време на време да се вясват в
мрачните пещери и да мятат огън и жупел по неофициалните зли магьосници. И всичко
това работеше много добре, стига никой да не тръгне да изтъква, че всъщност Катедра
Посмъртни Коминикации, като се замисли човек, не е ли само по-учтива форма на
н*е*к*р*о*м*а*н*т*и*я*т*а, а?
И така, д-р Хикс беше толериран в качеството си на полезен, макар и леко
досаден член на Съвета, преди всичко защото му беше позволено (по щат) да изрича
някои гадни неща, които всъщност много би им се искало да кажат и на другите
магьосници. А човек с козя брадичка, пръстен с череп, зловещ жезъл и черна роба се
предполагаше да разпространява малко зло наоколо, макар че университетският устав
беше преквалифицирал стандартите за допустимо зло в случая на неудобства от типа на
вързани помежду си връзки на обувки или кратък пристъп на сърбеж в слабините. Това
не беше най-доброто възможно уреждане на нещата, но пък беше в най-добрата
традиция на Н.У.: Хикс кротичко заемаше ниша, в която иначе би могъл да се намести
някой, който наистина да си пада по оная работа с разкапващите се трупове и
олющените черепи. Вярно, че той постоянно пробутваше на колегите си магьосници
безплатни билети за най-разнообразни аматьорски театрални постановки, към
участието в които беше пристрастен, обаче, в крайна сметка, като се тегли чертата, всички бяха съгласни, че това все пак е по-добре от олющените черепи.
Според Хикс тази навалица изобщо не беше за изпускане. Не само че имаше
изобилие от връзки за обувки, които да оплете майсторски, но имаше и ужасно много
джобове. Той винаги си носеше по няколко диплянки за най-новата постановка в робата
си24, а то не беше да е джебчийство, тъкмо напротив даже. Така че той ги пъхаше във
всеки джоб, в който можеше.
Този ден беше пълна мистерия за Лут и си оставаше мистерия и ставаше все по-
мистериозен с всяка изминала минута. В далечината изсвири свирка и някъде там в тази
движеща се, блъскаща се, мачкаща се и в повечето случаи пиеща бира гмеж очевидно
се играеше мач. Налагаше се да се довери на думата на Трев по въпроса. Отнякъде се
разнасяше „Ееее” и „Уууу” и в отговор тълпата напираше и се лашкаше. Трев и аверите
му, наричащи себе си, доколкото можа да чуе в глъчката Лут, Мътноизворската Мека
Китка, се възползваха от всяко временно отворило се пространство и се придвижваха
все по-близо и по-близо към тайнствената игра, отстоявайки спечеления терен, когато
натискът беше насрещен и здраво блъскайки, когато беше попътен. Натискаш, задържаш, блъскаш... и нещо във всичко това отекваше в Лут. Просмукваше се през
ходилата и дланите му и с измамен финес се плъзваше право в мозъка му, сгрявайки го, изключвайки в него самия него и правейки го само пулсираща част от живото и
трептящо нещо около него.
23 бел.авт.: Което се изразяваше, накратко, в това, че всеки магьосник знае, че каквото и да правиш, все
ще се намери някой друг матьосник да прави някакви извратени мръсни магии в някоя пещера.
24 бел.авт.: Хикс твърдо отказа да обуе панталони. Никой самоуважаващ се черен магьосник не би си и
помислил да носи толкова обикновено нещо като панталони, беше заявил той. Това напълно разваляло
ефекта.
51
Скандирането дойде и отмина. Беше започнало някъде от другия край на играта
и каквото и да е било отначало, сега беше само четири срички рев, от стотици гърла и
множество галони бира. Като отмина, отнесе със себе си и стоплящото чувство на
съпринадлежност и остави празнота.
Лут погледна Трев в очите.
- И на тебе ли ти се случи? - забеляза Трев - Бързо стана бре.
- Това беше... - започна Лут.
- Зная. Не се приказва за туй, - прекъсна го с равен глас Трев.
- Но то ми проговори без...
- Не се приказва за туй, ясно? Не и за такива работи. Скив! Избутаха ги. Отваря
ни се място! Натискай!
А Лут беше добър в натискането... много добър. Под неотвратимия му натиск
хората биваха отместени или полека изтикани от пътя му с дращещи отчаяно по паважа
подковани обувки, докато собствениците им, поради липса на друг избор, се въртяха и
приплъзваха покрай Лут и Трев и изоставаха зад тях, донякъде зашеметени, объркани и
гневни.
Точно сега, обаче, някой трескаво задърпа Лут за колана.