закътано и си имаш собствена постелка и всичко е мирно и кротко, а?
За негово облекчение момчето замлъкна докато вървяха по коридорите, но
накрая промълви замислено:
- Чудех се, сър... Свещта, която никога не гасне, колко ли пъти ... не е угасвала?
Смиймс преглътна канещата се да излезе от устата му хаплива забележка. Някак
си знаеше, че в дългосрочна перспектива това щеше само да усложни положението.
- Свещта, която никога не гасне, пропусна да угасне три пъти откакто аз съм
Просто Момче за Свещите, момко, - отговори той – Рекорд си е това!
- Завидно постижение, сър.
- Да пукна, така си е! При това въпреки всичките му странни работи, дето се
случват напоследък.
- Наистина ли, сър? – оживи се Лут – Да не са се случили по-странни неща от
обикновено?
- Млади... момко, по-странни от обикновено неща се случват непрекъснато.
- Едно от момчетата в миялнята ми каза, че вчера всички тоалетни на
Тесарактичния етаж5 се превърнали в овце, - заразправя Лут – Щеше ми се да го видя
това.
- На твое място не бих ходил по надалече от миялните, - намеси се бързо
Смиймс – И недей да се бъркаш в това, какво правят господата. Те са най-великите
умове на света, от мен да знаеш. Само като ги попиташ... – той се замисли да се сети за
нещо наистина трудно, като например – Колко прави 864 по 316...?
- 273024, - произнесе не съвсем шепнешком Лут.
- Какво? – шашардиса се Смиймс.
5 бел.прев.: Тесаракт - четириизмерна фигура, която спрямо куба е приблизително същото, каквото е
кубът спрямо квадрата.
8
- Само си мислех на глас, - оправда се Лут.
- А. Хубаво. Ъъ... Е, това е то, виждаш ли. Те ти дават отговора преди да си се
усетил. Най-великите умове на света, - си дойде на думата Смиймс, дълбоко вярващ, че
повторението е майка на знанието – Най-великите умове. Нагърбили се с проблемите
на вселената. Най-великите умове!
- Е, на това му се казваше забава, - отбеляза Муструм Ридкъли, Архиканцлерът
на университета докато се отпускаше в едно огромно кресло във Всекинощната Стая
толкова устремно, че насмалко да отскочи като от трамплин – Ще трябва пак да го
направим някой път.
- Да, сър. Ще трябва. След сто години, - съобщи самодоволно новият Пазител на
Традициите прелиствайки страниците на огромната си книга.
Като стигна до пращящия лист озаглавен „Ловът на Мегапода”, записа датата и
времето, което им отне да уловят споменатия Мегапод и се подписа засукано: Пондър
Стибънс6.
- Между другото, какво е Мегапод? – поинтересува се Завеждащият Катедра
Неопределени Изследвания докато си сипваше портвайн.
- Някакъв вид птица, ако не се лъжа, - отвърна разсеяно Архиканцлерът и посочи
с ръка количката с питиетата – Заповядайте.
- Първоначалният Мегапод е открит в помощник-лакейския килер, - информира
ги Пазителят на Традициите – Изплъзнал се е посред вечеря и предизвикал това, което
моят предшественик отпреди хиляда и сто години определя като ... „същинска джабала
докато Колегите го преследваха из университетските помещения със забележителна
веселба и приповдигнат дух”.
- Защо? – обади се завеждащият отдел Посмъртни Комуникации, пъргаво
грабвайки една гарафа с повдигащо духа съдържание, докато минаваше покрай него.
- О, не може да оставим един Мегапод да се развява наоколо без контрол, доктор
Хикс, - измърмори Ридкъли – Питай когото щеш.
- Не, имах предвид, защо ще трябва да го правим само веднъж на сто години? –
уточни завеждащият отдел Посмъртни Комуникации7.
Старшият Дискусионен Наставник се извърна настрани и изпъшка:
- О, богове мили...
- Такава е традицията, - обясни Завеждащият Катедра Неопределени
Изследвания, докато си свиваше цигара – Трябва да си имаме традиции.
- Щото са традиционни, - подтвърди Ридкъли и махна към един от слугите – И
няма да се посвеня да призная, че от тази поне поогладнях. Бихте ли донесли подноси с
мезета от първо до пето меню? И, ами, също от онова студеното говеждо печено, и
някое свинско, някоя друга филийка и, разбира се, сирената, - той вдигна поглед –
Някой да се сеща за още нещо?
- Не бих отказал някой плод, - обади се Професорът по Отвлечени Феномени –
Ами вие, Библиотекарю?
- Уук, - изръмжа запречващата огъня от камината фигура.
- Ама че разбира се, - съгласи се Архиканцлерът и махна с ръка към чакащия
сервитьор – Значи и плодовете. Погрижете се ако обичате, Даунбоди. И... сигурно може