Като пристигнахме, музиката кънтеше с все сила. Белите лампи от коледната украса и — пфу — бляскавата диско сфера хвърляха единствената светлина в иначе тъмната зала. Кълчещи се тела, повечето от долните класове, изпълваха дансинга. Тези, които бяха на нашата възраст, много по-самоуверени и печени, се бяха скупчили на групички по ъглите в изчакване на първата удобна възможност да се изнижат оттук. Цяла сюрия от придружителки, пазители и учители морои патрулираше навред, за да озаптява онези танцьори, които прекаляваха с кълченето.
Когато зърнах Кирова в карирана рокля без ръкави, се извърнах към Мейсън с думите:
— Сигурен ли си, че вече не можем да отпушим някоя бутилка с твърд алкохол?
Той се изхили и отново улови ръката ми.
— Хайде, време е за твоята изненада.
Оставих се да ме води. Прекосихме залата, с труд пробивайки си път сред тълпата първокурсници, които изглеждаха прекалено малки, за да се кълчат така. Къде са придружителите, когато най-много се нуждаеш от тях? Няма ли кой да бди над морала на подрастващите? После видях накъде ме води Мейсън и се заковах на място.
— Не — рекох, без да помръдна, колкото и да се опитваше да ме издърпа за ръката.
— Хайде, ще бъде супер.
— Водиш ме при Джеси и Ралф. Единственият начин да ме видят заедно с тях ще е, ако държа остър предмет и той е насочен между краката им.
Той отново ме затегли.
— Ще видиш, че всичко ще е наред. Хайде, ела.
Закрачих след него крайно неохотно. Най-лошите ми опасения се сбъднаха, когато няколко чифта очи се отвърнаха от мен. Супер. Явно всичко започваше отново. Отначало Джеси и Ралф не ни забелязаха, но когато ни зърнаха, лицата им няколко пъти смениха израженията си. Първо видяха тялото и роклята ми. Тестостеронът в тях взе връх и по физиономиите им се изписа явна мъжка похот. В следващия миг осъзнаха, че това съм аз и лицата им се сгърчиха ужасени. Велико. Мейсън сръга с пръст Джеси в ребрата.
— Добре, Зеклос. Кажи й.
Джеси остана мълчалив и Мейсън повтори жеста си, този път по-силно.
— Кажи й.
Без да посмее да ме погледне в очите, Джеси измънка:
— Роуз, ние знаем, че нищо от онова не се е случило.
Едва не се задавих от собствения си смях.
— Наистина ли? Леле мале. Така се радвам най-сетне да го чуя. Защото, разбираш ли, докато не ми го каза, си мислех, че се е случило. Слава Богу, че вие, момчета, ме осветлихте по въпроса какво, по дяволите, съм вършила и какво не съм!
Те трепнаха, а развеселената физиономия на Мейсън придоби сериозно изражение.
— Това тя си го знае и без теб — изръмжа той. — Кажи й останалото.
Джеси въздъхна.
— Направихме го, защото Мия ни каза.
— И? — нетърпеливо го подкани Мейсън.
— И сега съжаляваме.
Мейсън се обърна към Ралф.
— Искам да го чуя и от теб, дебелако.
Ралф също не дръзна да вдигне очи към моите, но смънка нещо подобно на извинение.
Като ги видя напълно сразени, Мейсън започна да го дава по-кротко:
— Още не си чула най-хубавото.
Измерих го с кос поглед.
— Така ли? Като да върнем времето назад, за да се окаже, че нищо от това въобще не се е случвало?
— Още по-добро. — Отново сръга Джеси. Яко, безмилостно, точно между ребрата. — Кажи й де! Кажи й защо го направи.
Джеси вдигна очи и размени изстрадал поглед с Ралф.
— Момчета — предупреди ги Мейсън, очевидно във възторг от нещо, което само той си знаеше, — двамата с госпожица Хатауей вече започваме да губим търпение. Кажете й защо го направихте.
Придобил печалната физиономия на обречен, осъзнал, че по-зле от това няма накъде, Джеси най-после ме погледна в очите.
— Направихме го, защото Мия преспа с нас. И с двамата.
Глава 20
Чак ченето ми увисна. — Ъ… какво… чакай, ти… имаш предвид секс!? — Смайването ми бе толкова голямо, че не успях да измисля нещо по-добро. Мейсън реши, че съм изпаднала в шок. Джеси пък имаше вид на кандидат за самоубиец.
— Разбира се, че имам предвид секс. Тя каза, че ще го направи, ако кажем, че ти… е, знаеш де…