И тогава искрата пламна. Мия пристъпи към тях.
Каквото и да си бе наумила да каже, тя не си губеше времето. Не се поколеба незабавно да го изрече. Погледите на всички обожатели на Лиса се насочиха към Мия, дребната Мия в червената й рокля, бясно жестикулираща, чиято уста нито за миг не престана да сипе жлъч и отрова. Естествено от другия край на салона не можех да чуя какви упреци сипеше, но чувствата на Лиса през връзката ставаха все по-мрачни.
— Трябва да отида там — казах на Мейсън.
Закрачих забързано, а след малко направо се затичах към Лиса. Ала хванах само края на тирадата на Мия. Тя крещеше с все сила право в лицето на Лиса. От това, което успях да дочуя, до Мия явно бе достигнала мълвата, че Джеси и Ралф са я предали.
— … ти и твоята курвенска приятелка! На всички ще разтръбя каква психопатка си и как е трябвало да те заключат в клиниката, защото съвсем си откачила. Натъпкали са те с лекарства. Ето защо двете с Роуз избягахте, преди някой да открие, че си преряз…
О, това вече никак не беше на добре. Също както при първата ни среща в кафенето аз я сграбчих и блъснах назад.
— Хей — рекох, — тук е курвенската приятелка. Помниш ли какво ти казах? Да не се приближаваш много до нея?
Мия се озъби хищно, оголвайки кучешките си зъби. Както вече споменах, не можех повече да я съжалявам. Тя беше опасна. За да си го върне на мен, беше прибягнала до удари под кръста. А сега някак си се бе добрала до сведения за Лиса и за срязаните й китки. Наистина го знаеше — явно не ставаше дума само за смътни догадки. Информацията, с която разполагаше, явно бе почерпена от пазителите, присъствали на сцената, и от това, което аз им бях разказала за миналото на Лиса. Може би се бе докопала до иначе поверителните сведения, записвани от лекарката в медицинския картон на Лиса. По някакъв начин Мия бе успяла да види дори него.
Лиса също осъзна сериозността на ситуацията и това мигом се изписа на лицето й — изплашено, уязвимо, вече по нищо не напомнящо за ранга й на принцеса, — което моментално ме накара да взема решение. Вече нямаше никакво значение какво ми бе казала вчера Кирова, че ще ми върне свободата. Нищо, че сега си прекарвах много добре, че уж трябвало да забравя тревогите си и тази вечер само да се забавлявам. Щях да съсипя всичко, тук и веднага.
Наистина не съм добра в контролирането на импулсивните си действия.
Блъснах Мия колкото можах по-силно… дори струва ми се по-яко, отколкото халосах Джеси. Чух силно изпращяване, когато юмрукът ми се стовари върху носа й. Шурна кръв. Някой изпищя. Мия изписка и политна назад право сред ятото от разпищелите се момичета, ужасени от опасността кръвта й да изпоцапа дрехите им. Спуснах се след нея, за да я цапардосам здравата още веднъж, преди някой да ме отскубне от нея.
Не се съпротивлявах както когато ме отведоха от класната стая на господин Наги. Очаквах намесата на пазителите от момента, в който се нахвърлих върху Мия. Веднага прекратих всякаква съпротива и се оставих две пазителки да ме изведат от дансинга, докато директор Кирова се опитваше да внесе някакво подобие на ред. Не ми пукаше какво ще правят с мен. Повече нямаше да им треперя. Ако искат, да ме накажат. Ако искат, да ме прогонят. Каквото и да е, аз щях да се справя…
Пред нас, сред прииждащите и оттеглящите се през двойните врати групи от ученици, съзрях една фигура в розово да се изнизва от салона. Лиса. Излезлите ми от контрол емоции временно бяха потиснали нейните, но ето че те отново нахлуха в мен през връзката ни. Вълни на опустошение. На отчаяние. Вече всеки знаеше тайната й. Сега щеше да й се наложи да се изправи не само пред безобидни мълви. Сега парчетата от пъзела се бяха сглобили и подредили по местата си. А с това вече тя съвсем не можеше да се справи.
Знаейки, че няма да мога да бъда до нея, аз трескаво затърсих някакъв начин да й помогна. Една черна фигура привлече погледа ми. „Кристиан!“, изкрещях аз. Той гледаше оттеглящата се фигура на Лиса, но като чу как някой извика името му, се извърна към мен.
Едната от двете ми придружителки ми изшътка да млъкна, като ме улови за ръката.
— Стига си вдигала шум. Не й обърнах внимание.
— Върви след нея — провикнах се към Кристиан. — Побързай.
Той обаче не помръдна и аз простенах.
— Върви, идиот такъв!
Пазителките отново ми се сопнаха да пазя тишина, но нещо в Кристиан се пробуди. Втурна се в посоката, в която се движеше Лиса.