След няколко напрегнати за мен мига той отвори вратата. Кафявите му очи се разшириха от учудване, като ме видя на прага.
— Роуз?
— Пусни ме да вляза. Идвам заради Лиса.
Той се отдръпна, за да ми направи място да вляза. Очевидно го бях вдигнала от леглото, защото завивките му бяха отметнати на една страна и в мрака светеше единствено лампата върху малката нощна масичка. Освен това беше само по долнището на памучната си пижама. Гърдите му — които никога досега не бях виждала и о, изглеждаха чудесно — бяха голи. Краищата на черната му коса ми се сториха влажни, сякаш скоро се бе измъкнал изпод душа.
— Какво не е наред?
Потръпнах от гласа му, но не можах да му отговоря, защото не можех да откъсна очи от него. Силата, която ме бе тласкала към стаята му, сега ме теглеше към него. Тъй болезнено исках да го докосна, че едва се сдържах да не го сторя. Толкова невероятно красив бе. Знаех, че някъде нещо не е наред, но сега не ми изглеждаше важно. Не и когато бях с него.
Тъй като бях с около тридесет сантиметра по-ниска от него, нямаше начин да го целуна по устните без негова помощ. Затова се насочих към гърдите му, изгаряща от желание да вкуся топлата му, гладка кожа.
— Роуз! — възкликна той и отстъпи крачка назад. — Какво правиш?
— А ти какво мислиш, че правя?
Отново пристъпих към него. Нужно ми бе да го докосна, да го целувам, да направя още толкова много други неща.
— Да не си пияна? — попита той, като вдигна ръка в предпазен жест.
— Не че не ми се иска — тръгнах отново към него, после се спрях, за миг почувствала се неуверена. — Помислих си, че го искаш… не смяташ ли, че съм хубава? — През цялото време откакто се познавахме, през цялото това време привличането между нас нарастваше, ала той нито веднъж не ми каза, че съм хубава. Е, долавяха се намеци, но не беше същото. И въпреки всичките уверения, които бях получила от другите момчета, че съм въплъщение на бляновете им за адски горещо секси момиче, нуждаех се да го чуя от единствения, когото истински желаех.
— Роуз, не зная какво става, но трябва да се върнеш обратно в стаята си.
Ала щом пак се приближих към него, той се пресегна и ме хвана за китките. С това докосване сякаш електрически ток прониза и двама ни и аз видях как той мигом забрави всякакви тревоги. Нещо обзе и него, нещо, което внезапно го подтикна да ме пожелае толкова силно, колкото и аз него.
Пусна китките ми, вдигна ръце към раменете ми и бавно ги плъзна по кожата ми. Без да откъсва от мен тъмния си жаден поглед, ме притегли към себе си, притисна ме плътно към гърдите си. Едната му ръка се премести на тила ми, вплете пръсти в косите ми и приближи лицето ми към своето. Наведе се и устните му бавно, съвсем леко докоснаха моите.
Едва преглъщайки, аз отново го попитах:
— Не смяташ ли, че съм хубава?
Както винаги, ме погледна сериозно.
— Толкова си красива, че понякога ме пронизва болка.
Устните му помръднаха към моите, отначало нежни, а после твърди и жадни. Целувката му ме погълна. Ръцете му се плъзнаха надолу към бедрата ми, до края на роклята. Стисна плата в дланите си и започна да го вдига нагоре по краката ми. Цялата се разтопих от докосването, от целувката му, която изгаряше устните ми. Ръцете му не преставаха да се плъзгат нагоре и надолу докато накрая изхлузи роклята през главата ми и я захвърли на пода.
— Ти… твърде бързо я смъкна — прошепнах задъхано. — Мислех, че ти харесва.
— Харесва ми — отвърна той. Дишането му бе също тъй тежко като моето. — Направо я обожавам.
И после ме отнесе в леглото.
Глава 21
Никога досега не съм била напълно гола в обятията на мъж. Това дяволски ме изплаши… макар че ме и възбуди. Легнахме в чаршафите, плътно притиснати един до друг, без за миг да престанем да се целуваме и пак да се целуваме, и пак, и пак. Ръцете му и устните му обсебиха тялото ми. Всяко негово докосване хвърляше кожата ми в пламъци.
След като толкова дълго бях копняла за него, не можех да повярвам, че това се случва. И макар физическата близост да бе страхотна, на мен просто ми харесваше да съм близо до него. Харесвах начина, по който ме гледаше, сякаш бях най-сексапилното, най-прекрасното създание на този свят. Харесвах и начина, по който произнасяше моето име на руски, докато го мълвеше като молитва: Роза, Роза…