И някъде, някъде сред всичко това звучеше същият настойчив глас, който ме бе довел в неговата стая. Глас, който не беше моят, но който нямах сили да пренебрегна. Остани с него, остани с него. Не мисли за нищо друго, за никого другиго, освен за него. Не спирай да го докосваш. Забрави за всичко останало.
Вслушах се в този глас… не че се нуждаех от допълнително убеждаване.
Пламъкът в очите на Дмитрий ми казваше, че той иска от мен много повече, но не бързаше, може би защото усещаше, че съм нервна. Остана с долнището на пижамата си. По едно време аз се отместих така, че се надвесих над него и косата ми се разпиля около него. Той извърна леко глава и за миг успях да зърна врата му. Погалих с връхчетата на пръстите си татуираните там шест мълнии.
— Наистина ли си убил шестима стригои?
Той кимна.
— Брей.
Дмитрий притегли шията ми към устните си и отново ме целуна. Зъбите му нежно захапаха кожата ми, съвсем различно от вампирското ухапване, но не по-малко вълнуващо.
— Не се тревожи. Някой ден ще имаш повече татуирани мълнии от мен.
— Някога изпитвал ли си вина заради това?
— Заради кое?
— Че си ги убил. В микробуса ми каза, че това било единственото правилно решение, но все още те безпокояло. Заради това ходиш на църква, нали? Виждала съм те там, но ти сякаш не обръщаш внимание на службата.
Той се усмихна, изненадан и развеселен, че бях отгатнала още една негова тайна.
— Как разбра? Не че изпитвам вина в буквалния смисъл… само понякога се натъжавам. Всички те са били хора или дампири, или морои. Жалко за тях, но както вече ти казах, длъжен бях да го направя. Като нещо, което всички сме задължени да вършим. Понякога това ме измъчва и църквата е подходящо място да размишляваш над всички тези неща. Понякога намирам там покой, но не много често. Много по-добре се чувствам с теб.
Той ме претърколи от себе си и отново се оказа върху мен. Целувките му станаха по-забързани, по-жарки. И по-настойчиви. О, Господи, помислих си, най-после ще го направя. Това е то. Чувствам го.
Той трябва да е видял решението, изписано в очите ми. Усмихна се, плъзна ръце зад врата ми и откопча колието, което ми беше подарък от Виктор. Постави го на масичката до леглото. Веднага щом пръстите му пуснаха верижката, аз се почувствах като ударена по лицето. Примигнах от изненада.
Дмитрий навярно изпита нещо подобно.
— Какво стана? — попита той.
— Аз… не зная. — Не можех да се отърся от усещането, че току-що се събуждам и че сякаш съм спала непробудно два дни. И че трябва на всяка цена да си спомня нещо важно.
Лиса. Нещо свързано с Лиса.
Главата ми се замая. Не от болка или от прилошаване, но… гласът, едва сега го осъзнах. Гласът, който ме тласкаше към Дмитрий, сега бе изчезнал. Това не означаваше, че бях престанала да го желая, защото наистина го поисках още като го видях на вратата, толкова секси, с кафявата му коса, обрамчваща красивото му лице. Но вече не бях подвластна на онази външна сила, тласкаща ме към него. Странно, адски странно.
Дмитрий се намръщи, възбудата му бе изчезнала. След няколко мига на размисъл той се пресегна и взе колието. В момента, в който го докосна, аз отново бях обзета от сладостно желание към него. Той плъзна ръка по бедрото ми и внезапно в мен се завърна изгарящата страст. Стомахът ми се сви, цялата ми кожа настръхна и отново се сгорещи. Дишането ми се учести. Устните му отново затърсиха моите.
Но някаква част от мен продължаваше да се съпротивлява.
— Лиса — прошепнах аз и стиснах очи. — Трябваше да ти кажа нещо за Лиса. Но не мога… да си го спомня… чувствам се толкова странно…
— Зная. — Без да отпуска прегръдката си, той допря буза о челото ми. — Тук има нещо… нещо става тук… — Отдръпна лицето си, а аз отворих очи. — Това колие, него ли ти подари принц Виктор?
Кимнах и сякаш видях как някакъв все още неясен мисловен процес протича зад притворените му очи. Той пое дълбоко дъх, отдръпна дланта си от бедрото ми и се отдалечи от мен.
— Какво правиш? — възкликнах. — Върни се при мен…
По лицето му все още бе изписано силно желание, но въпреки това се надигна от леглото. Взе колието в ръка и се отдалечи от мен. В същото време ме обхвана странното усещане, че се събуждам, сякаш вече можех да разсъждавам ясно, без тялото ми да влияе на решенията.
От друга страна, в Дмитрий още се забелязваха следите от животинската страст. По всичко личеше, че му коства голямо усилие да прекоси стаята. Стигна до прозореца и се опита да го отвори с едната си ръка. Отвън нахлу студен въздух и аз разтърках раменете си, за да се постопля.