Погледнах тревожно към Дмитрий.
— Заради магията с внушението — заговори бавно той. — В колието, което Дашков й е подарил, е било заложено внушение да ме нападне.
— Никой не може да използва такъв вид внушение! — възкликна Кирова. — Никой не го е правил от векове.
— Е, явно някой го е направил. Докато успея да я обуздая и да й отнема колието, мина доста време — продължи спокойно Дмитрий. По лицето му не трепна нито един мускул. Никой не се усъмни във версията му.
Най-после цялата група се раздвижи. Никой не искаше да ме вземе със себе си, но Дмитрий настоя да ги придружа, тъй като бе осъзнал, че аз най-лесно ще ги отведа при Лиса. В зловещо изглеждащите черни джипове се настаниха три екипа от пазители. Аз пътувах в първия от тези автомобили със свръхвисока проходимост, като се настаних до Дмитрий, който седна зад волана. Минутите минаваха в тягостно мълчание. Разговаряхме само когато трябваше да му докладвам.
— Още са на осемдесет и трета… но наближават някакъв завой. Не се движат с много голяма скорост. Не искат да се преобърнат на завоя.
Той кимна, без да ме погледне. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху шофирането.
Измерих го с кос страничен поглед и си припомних събитията от тази вечер. В мислите си отново видях всичко, което се бе случило, как ме изпиваше с очи, как ме целуваше.
Но какво беше всичко това? Илюзия? Измамен трик? Докато отивахме към автомобила, той ми каза, че наистина в колието е било заложено внушение, предизвикващо похотливост. Никога не бях чувала за нещо подобно, но когато го помолих за повече информация, той ми каза само, че това чудо спадало към магиите, прилагани от онези, които са специализирали с основен елемент земя, практикувани навремето, но отдавна вече никой не ги използвал.
— Те завиха — изрекох аз внезапно. — Не мога да видя името на шосето, но ще го позная, когато наближим.
Дмитрий изръмжа нещо като благодарност, а аз се отпуснах на седалката.
Какво означаваше случилото се помежду ни? Дали изобщо означаваше нещо за него? Защото за мен определено означаваше много, ужасно много.
— Ето — обадих се аз двадесет минути по-късно. Посочих пътя, по който беше отбила колата на Виктор. Тук участъкът беше покрит само с чакъл и на тази настилка нашият джип вече имаше сериозно предимство пред луксозната лимузина на принца.
Продължихме, без да разговаряме, като единственият звук, който се чуваше, беше хрущенето на чакъла под гумите. Навън, край прозорците на джипа, се вихреха кълба от прах.
— Отново завиват.
Те се отдалечаваха все повече от магистралата, а ние ги следвахме през цялото време, насочвани от моите указания. Накрая усетих, че колата на Виктор спря.
— Сега се намират пред някаква малка хижа — съобщих аз. — Ще я изведат…
— Защо правите това? Какво става тук?
Лиса. Свита и изплашена. Чувствата й ме всмукаха цялата.
— Хайде, дете — каза й Виктор, като се запъти към хижата, подпирайки се на бастуна си. Един от пазителите държеше вратата отворена. Друг дърпаше Лиса напред. Настани я на един стол край малката маса вътре в хижата. Там беше студено, особено ако си само по тънка розова рокля. Виктор седна срещу нея. Тя се опита да се надигне, но един от пазителите я изгледа строго.
— Мислиш ли, че съм способен сериозно да те нараня?
— Какво направихте на Кристиан? — извика тя, без да обърне внимание на въпроса. — Мъртъв ли е?
— Момчето от рода Озера? Не исках да стане така. Не очаквахме да е там. Надявахме се да те заварим сама, така че всички да решат, че отново си избягала от Академията. Вече се погрижихме да плъзнат слуховете за това.
Ние? Спомних си за слуховете, които тази седмица бяха тръгнали от… Натали.
— А сега? — Той въздъхна и простря ръце с жест на безпомощност. — Не зная. Съмнявам се дали някой ще свърже изчезването ти с нас дори и да не повярват, че си избягала. Най-голямата ни грижа е Роуз. Възнамерявахме да… да я очистим и да оставим другите да си мислят, че и тя е избягала. Спектакълът, който тя разигра на бала, направи този план невъзможен, но аз имах и резервен, за да е сигурно, че ще е заета известно време… вероятно до сутринта. По-късно ще се занимаем и с нея.
Той не бе предвидил, че Дмитрий ще разкрие магията. Още мислеше, че двамата с него ще сме заети цялата нощ.
— Защо? — попита Лиса. — Защо правиш всичко това?