Тогава се опитах да си представя, че се намирам на тренировка с Дмитрий. Грабнах най-близкия клон от земята. По дължина и тегло се оказа горе-долу колкото бейзболна бухалка. Тъкмо бях стиснала здраво клона в ръцете си, за да го размахам диво, когато първите две животни се нахвърлиха върху мен. Стръвно забиха нокти и зъби в мен, но аз посрещнах свирепата им атака изненадващо добре, докато се опитвах отчаяно да си припомня всичко, което бях научила през последните два месеца за схватките с по-едри и силни противници.
Не исках да ги наранявам. Прекалено много ми приличаха на кучета. Но нямах друг избор: или аз, или те, така че инстинктът ми за самосъхранение надделя. Халосах с все сила първия нападател, като го проснах на земята мъртъв или в безсъзнание, нямаше за кога да проверявам кое от двете беше. Другият обаче не се бе отказал и се присви за скок, бърз и яростен. Спътниците му изглеждаха готови да се присъединят към него, но ето че на бойната сцена изскочи нов техен противник или поне нещо подобно. Кристиан.
— Махай се оттук! — изкрещях му и се отърсих от нападналата ме пси-хрътка, успяла вече да одере с ноктите си голата кожа на крака ми, като едва не ме събори. Още бях с роклята, но в суматохата въобще не бях усетила кога се бяха счупили токчетата на обувките.
Но Кристиан като всеки предан влюбен, не се вслуша в предупреждението ми. Грабна един дълъг прът и го размаха пред една от пси-хрътките. От пръта в ръката му мигом лумнаха ослепителни пламъци. Пси-хрътката се дръпна изплашено назад, все още готова да следва заповедите на Виктор, макар че явно се плашеше много от огъня.
Спътникът й, четвъртата пси-хрътка, закръжи по-настрани от пламтящия като факел прът, като се озова неусетно зад гърба на Кристиан. Умно излезе мръсното му копеле. Прътът излетя от ръцете на Кристиан, когато звярът скочи върху гърба му. Пламъците угаснаха. И двете хрътки се нахвърлиха върху поваления Кристиан. Аз вече бях приключила с втората хрътка — отново ми стана неприятно от това, което трябваше да сторя, за да я подчиня на волята си — и се насочих към останалите две, като се питах откъде ще намеря сили да се преборя и с тях.
Но не ми се наложи. Спасението дойде от страна на Албърта, която изскочи от най-близките дървета.
С пистолет в ръка, тя застреля от упор двете хрътки без капчица колебание. Дяволски скучно оръжие и напълно безполезно срещу стригоите, но не и срещу останалите създания. Явно бе проверено и надеждно. Двете пси-хрътки се свлякоха на земята до тялото на Кристиан. Тялото на Кристиан…
Тримата се втурнахме към него, Лиса и аз всъщност пропълзяхме дотам. Като го видях, отвърнах очи. Стомахът ми се надигна и едва се сдържах да не повърна. Още не беше умрял, но според мен нямаше да издържи много дълго.
Очите на Лиса, разширени и обезумели, се впиха в Кристиан. Протегна се колебливо към него, но сетне отпусна безпомощно ръце.
— Не мога — едва чуто простена тя. — Нямам достатъчно сила. По суровото лице на Албърта се изписа състрадание, когато нежно подхвана Лиса под мишниците.
— Хайде, принцесо. Трябва да се махаме оттук. Ще изпратим някого на помощ.
Отново се обърнах към Кристиан, насилих се да го погледна и си помислих колко много означаваше той за Лиса.
— Лиса — заговорих я колебливо.
Тя вдигна поглед към мен, сякаш бе забравила, че съм там. Без да промълвя нито дума повече, отметнах косата от врата си и се наведох към нея.
За миг тя се взря в мен с безизразно лице, после в очите й припламна блясък. Беше ме разбрала.
Зад красивата й усмивка се показаха кучешките й зъби, миг след това ме захапаха леко по врата, а от устните ми се отрони леко стенание. Не бях осъзнала колко много ми липсваше всичко това — сладката прекрасна болка, последвана от неописуемо чудо. В мен се разля блаженство. Замайване. Безкрайна радост. Беше като насън.
Не помня много ясно колко дълго Лиса пи от мен. Вероятно не много. Никога не би поела такова количество, което би могло да убие другия и да го превърне в стригой. Тя скоро привърши, а сега Албърта трябваше мен да подхване под мишниците, тъй като бе мой ред да залитам като пияна.
Все още замаяна, аз видях как Лиса се наведе над Кристиан и отпусна ръце върху него. В далечината чух останалите пазители да тичат през гората.
Нямаше светлини, нито фойерверки, които да съпроводят лечебния процес. Всичко беше невидимо, само между Лиса и Кристиан. Въпреки че ухапването й бе притъпило връзката ми с нея, аз отново си припомних лечението на Виктор, прекрасните цветове и музика, които в момента струяха към Кристиан.