Нямаше да позволя на този проклетник да ме разплаче. Отклоних поглед от него и се опитах да го фокусирам върху нещо друго. Накрая погледът ми попадна върху Дмитрий и останалите пазители. Те наблюдаваха моето унижение с каменни лица.
— Кръвта на мороите — прошепнах.
— Какво рече? — попита ме Стан, нарочно извисил тон. — Не можах да го чуя.
Извърнах се с лице към него.
— Кръвта на мороите! От кръвта на мороите силите им укрепват.
Той кимна със задоволство и отстъпи няколко крачки назад.
— Да. Така е. Това ги прави по-силни и по-трудни за унищожаване. Могат да убият и да изпият кръвта на всеки човек или дампир, но повече от всичко жадуват за кръвта на мороите. Търсят я упорито. Те са станали слуги на мрака, само и само да се сдобият с безсмъртие. Готови са на всичко, за да го запазят. Отчаяни стригои са нападали морои дори насред обществени места. Групи от стригои са нахълтвали в академии като тази. Има стригои, които живеят по хиляди години и се хранят с поколения от морои. Почти невъзможно е да бъдат убити. Ето защо броят на мороите непрестанно намалява. Те не са достатъчно силни — дори и когато са заобиколени с пазители, — за да се съпротивляват. Някои морои дори не виждат смисъл да се опитват да избягат и вместо това избират да се превърнат в стригои. А като изчезнат мороите…
— … ще изчезнат и дампирите — довърших вместо него.
— Да — рече той и облиза устните си. — Явно в крайна сметка все пак си научила нещо. А сега ще видим дали ще успееш да научиш достатъчно, за да преминеш този клас и да придобиеш квалификацията, необходима за твоите практически занимания през следващия семестър.
Уф. До края на този ужасен учебен час останах смълчана на чина — бях благодарна, че поне престана само с мен да се занимава, — като си повтарях наум последните му думи. Практическите занимания бяха най-доброто в обучението на начинаещите. Поне половин семестър нямаше да имаме занятия в класната стая, а вместо това всеки от нас щеше да бъде прикрепен към някой ученик морой, за да го пази и следва като сянка навсякъде из Академията. По-възрастните пазители щяха да ни наблюдават и да ни изпробват с инсценирани атаки и други заплахи. Как един начинаещ ще премине през тези практически упражнения бе почти толкова важно, колкото всички останали изпити, взети заедно. Заради това имаше голямо значение кой от мороите ще ти се падне, за да бъдеш прикрепен към него след дипломирането.
Към кого ли ще ме разпределят? На този свят имаше само един представител на мороите, над когото исках да бдя.
След още два учебни часа най-после настана време за спасителната обедна почивка. Докато се влачех уморено през лагера на път за столовата, ме настигна Дмитрий. Сега не приличаше на бог — освен ако не се брои божествено красивата му външност.
— Предполагам, че си видял какво се случи в часа на Стан? — попитах го, без да използвам официално обръщение.
— Да.
— А не мислиш ли, че беше нечестно?
— Дали е имал право? Смяташ ли, че си напълно готова, за да защитаваш Василиса?
Сведох поглед към земята.
— Опазих я жива — промърморих.
— А как премина днешната ти схватка с твоите съученици?
Беше подло да ме пита за това. Не му отговорих, пък и знаех, че не е необходимо. След часа при Стан имах още един тренировъчен час и Дмитрий несъмнено беше наблюдавал как отново ме тръшват безпомощна на пода.
— Ако не можеш да се биеш с тях…
— Да, да, зная — прекъснах го с вкиснат тон.
Той забави широките си крачки, за да изравни темпото си с моето, забавено от болката в крака ми.
— По природа ти си бърза и силна. Само че се нуждаеш от системни тренировки. Не се ли занимаваше с някакъв спорт, докато те нямаше тук?
— Разбира се — свих рамене аз. — От време на време.
— Не се ли записа в някой отбор?
— Прекалено много труд се изисква за това. Ако толкова много исках да се занимавам с това, трябваше да си остана тук.
Той ме изгледа раздразнено.
— Никога няма да можеш истински да браниш принцесата, ако не усъвършенстваш уменията си. Винаги ще бъдеш губещата страна.
— Ще мога да я защитавам! — възразих пламенно.
— Знаеш, че няма никакви гаранции, че точно ти ще бъдеш определена да я пазиш след дипломирането си. — Дмитрий говореше тихо, но твърдо. Явно не ми бяха подбрали загрижен и благ наставник. — Никой не иска вашата връзка да бъде похабена, но и никой няма да й даде неспособен пазител. Ако искаш да си с нея, ще трябва доста да поработиш. Трябва да преминеш през всички уроци, които са ти необходими. Имаш и мен на разположение. Можеш да се възползваш, а можеш и да не го направиш. Ти си идеалният избор за охранител на Василиса, след като и двете се дипломирате, но само ако успееш да докажеш, че може да се разчита на теб. Надявам се да успееш.