Хранителката наклони глава, за да осигури на Лиса пълен достъп до врата си. Кожата й беше белязана с доста драскотини заради ухапванията от ежедневните й смени. Тъй като аз рядко бях захранвала Лиса, вратът ми бе останал чист, белезите от ухапванията й рядко се задържаха за повече от ден-два.
Лиса се наведе напред и кучешките й зъби се впиха в жълтеникавата плът на хранителката. Жената затвори клепачи и издаде тих стон на наслада. Преглътнах, докато наблюдавах как Лиса изсмукваше кръвта й. Всъщност не виждах кръв, само си я представях. В гърдите ми се надигна вълна от преплетени емоции. Може би бе копнеж. Или ревност. Побързах да отвърна очи, като приковах поглед в пода. Мислено се упреквах за чувствата, бушуващи в мен.
Какво ти става? Не би трябвало това да ти липсва! Та ти го правеше веднъж на няколко дни. Не си се пристрастила, не и като тази тук. А и не искаш да заприличаш на нея.
Но не можех да се сдържа, не можех да променя начина, по който се чувствах, докато си припомнях райското блаженство и небивалото вълнение при всяко ухапване от вампир.
Лиса скоро приключи и ние се върнахме в столовата, за да се наредим на опашката. За наша радост редицата от чакащи не беше дълга, понеже оставаха само петнадесетина минути до края на обедната почивка. Щом дойде моят ред, се заех да пълня подноса си с пържени картофи, както и с някакви дребни заоблени хапки, май че бяха пилешки. Лиса си взе само кисело мляко. Мороите се нуждаят от храна също както дампирите и хората, само че рядко имат апетит, след като са пили кръв.
— Е, как минаха занятията ти? — подпитах я аз.
Тя присви рамене. Лицето й сияеше, възвърнало нормалния си цвят и оживление.
— Добре. Доста ме зяпаха. Не откъсваха погледи. Отрупаха ме с въпроси къде сме били. И си шепнат какво ли не зад гърба ми.
— Същото е и при мен — кимнах аз. Касиерката приключи с нашите сметки и ние се насочихме към масите. Хвърлих кос поглед към Лиса. — А ти как приемаш всичко това? Не те притеснява, нали?
— Не. Всичко е наред. — Емоциите й, които достигаха до мен посредством връзката ни обаче, противоречаха на думите й. И тъй като много добре знаеше как ще реагирам, тя се опита да смени темата, като ми подаде учебната програма на нейния клас. Надвесих се над рамото й, за да надникна в листа, който ми показа:
| 1-ви час | Руски — втора част |
| 2-ри час | Американска колониална литература |
| 3-ти час | Основи на контролиране на елементите |
| 4-ти час | Антична поезия |
| Обяд | |
|---|---|
| 5-и час | Поведение и физиология на животните |
| 6-ти час | Висша математика |
| 7-ми час | Култура на мороите, 4-та част |
| 8-ми час | Славянско изкуство |
— Пълна тъпотия — изсумтях аз. — Ако беше като мен в някоя глупава математическа паралелка, щяхме да имаме еднакви програми за следобедите. — Спрях се. — Защо си в класа по основи на контролиране на елементите? Това тук е програма за второкурсници.
Тя ме изгледа.
— Защото учениците от горните курсове посещават часовете по елемента, в който са се специализирали.
След което и двете замълчахме. Всички морои владеят магията на елементите. Това е едно от нещата, по които живите вампири се различават от стригоите, мъртвите вампири. Мороите гледат на магията като на дар. Тя е част от душата им и ги свързва със света.
Преди много, много векове те използвали открито магическите си дарби, като предотвратявали природни бедствия и си помагали в такива основни дейности като набавянето на храна и вода. Но макар вече да не се нуждаеха от това, древните магически умения си бяха останали в кръвта им. Това ги изгаря отвътре, подтиква ги да се изявяват, а освен това им помага да владеят много добре силите си. Академии като тази тук съществуват, за да помагат на мороите да контролират магиите и да се научават как точно да се справят с тази сложна материя. Освен това изучават още как да управляват магическите събития в обкръжаващия ги свят. Тези правила са утвърдени от столетия и се спазват стриктно.