Всеки от мороите притежава известна способност по всеки от тези елементи. След като ученик от мороите достигне нашата възраст, той се „специализира“ когато властта му над един от елементите — земя, вода, огън или въздух — надделее над останалите. Онези, които не са се специализирали, все едно не са преминали пубертета.
А Лиса… е, Лиса още не се бе специализирала.
— Госпожа Кармак още ли ви преподава? Какво ти каза тя?
— Каза ми, че не е притеснена. Смята, че скоро ще открия своето призвание.
— А ти… казали й за…
Лиса поклати глава.
— Не. Разбира се, че не.
Повече не го обсъждахме. Това бе нещо, за което мислехме доста често, но рядко говорехме за него.
Отново тръгнахме напред, като оглеждахме масите, преди да решим къде да седнем. Няколко чифта очи се насочиха към нас, за да ни огледат с безочливо нахално любопитство.
— Лиса! — прокънтя нечий глас наблизо. Като се озърнахме, видяхме Натали да маха с ръка към нас. Двете с Лиса се спогледахме. Натали беше нещо като братовчедка на Лиса, така, както и Виктор й се падаше нещо като чичо, обаче никога досега не бяхме дружили с нея кой знае колко.
Лиса сви рамене и се насочи към нея.
— Защо не?
Последвах я с неохота. Натали беше мила, ала освен това и една от най-безинтересните личности, които познавах. Повечето от особите с кралски произход в училището се радваха на някакъв статут като знаменитости, само тази овчица Натали така и не успя да попадне в тази каста. Беше толкова невзрачна, толкова не заинтересувана от интригите между кастите в Академията, че така и не се научи да лавира ловко измежду тях.
Приятелите на Натали ни изпиваха с преливащи от любопитство погледи, но поне си оставаха безмълвни. Единствено тя не сдържа радостния си изблик. Разпери широко ръце, за да ни прегърне и двете вкупом. Също като Лиса тя имаше нефритенозелени очи, но косата й бе съвсем черна, точно като тази на Виктор, преди да посивее заради болестта му.
— Ти се върна! Знаех си, че така ще стане! Всички тук все ми повтаряха, че си заминала завинаги, но аз така и не им повярвах. Знаех, че не можеш да останеш вечно там. Защо ти трябваше да заминаваш? Какви ли не истории се изприказваха защо си заминала! — Лиса и аз отново си разменихме погледи, докато Натали не преставаше да бърбори: — Камила обяви, че едната от вас била бременна и заминала да уреди аборта си, но аз си знаех, че не може да е вярно. Някоя друга подхвърли, че сте заминали при майката на Роуз, но аз предположих, че госпожа Кирова и татко нямаше да бъдат чак толкова разстроени, ако сте при нея. Знаеш ли, че можем да бъдем съквартирантки? Само трябва да говоря с…
И продължи да дърдори все тъй оживено, като кучешките й зъби проблясваха от време на време. Аз само се усмихвах учтиво. Бях оставила Лиса да се справя с бъбривата си братовчедка, докато Натали не зададе опасния въпрос:
— Какво правеше, за да си осигуриш кръв, Лиса?
Всички на масата ни изгледаха въпросително. Лиса се вцепени, но аз моментално се намесих, като лъжата без никакви усилия се отрони от устните ми:
— О, това е лесно. Има толкова много хора, които искат да го правят.
— Наистина ли? — удиви се един от приятелите на Натали с разширени от удивление очи.
— Да. Намираш ги на разни купони и други места за забавления. Те през цялото време се оглеждат за някое екстремно изживяване и всъщност дори не зацепват, че си имат работа с вампир. А после повечето са толкова замаяни, че направо нищо не си спомнят. — Вече почти бях изчерпала смътните описания на подробностите, затова просто свих рамене, придадох си вид на много умна и самоуверена. Не че някой от останалите знаеше повече от мен по въпроса. — Та, както вече ви казах, лесно е. Почти толкова лесно, колкото с нашите хранители тук.
Натали прие обяснението и тутакси се впусна да бъбри за нещо друго. А Лиса ми хвърли поглед, преливащ от благодарност.
Аз отново изключих от разговора и се загледах в отдавна познатите ми, но позабравени лица, като се опитвах да отгатна кой с кого движеше и кои бяха най-популярните в училището. Мейсън, седнал сред група от начинаещите, улови погледа ми и аз му се усмихнах. До него имаше група морои, смеещи се на нещо. Там бяха също Ейрън и неговата тъпа блондинка.