В съзнанието си виждах лицето на госпожа Карп, чувах как трескаво ме молеше. Изгледах надменно Уейд. Много добре знаех, че ако направя признание, никой нямаше да задава повече въпроси, да не говорим за това някой да заподозре Лиса.
— Да, но ако я беше пуснал да си върви — казах му аз, — нямаше да бъда принудена да направя това.
Спаси я. Спаси я от самата нея.
След тази нощ никога повече не си позволих да се напия. Алкохолът не биваше да замъглява ума ми, ако исках да защитавам Лиса. И само след два дни, докато се очакваше да ме отстранят заради „унищожаване на училищната собственост“, двете с Лиса избягахме от Академията.
Изтръгнах се от спомените. Отново бях в стаята на Лиса, Зандър ме беше прегърнал през рамо, а гневните разстроени очи на Лиса не се отделяха от мен. Не знаех дали тя няма отново да извърши нещо драстично. Ситуацията ми напомни много на случилото се преди две години. Знаех, че по някакъв начин трябва да я успокоя.
— Само малко кръв — заговори Зандър. — Не искам много. Искам само да разбера какъв е вкусът на дампирите. На никого тук не му пука.
— Зандър — изръмжа Лиса, — остави я на мира.
Изплъзнах се от прегръдката му и се усмихнах, докато се опитвах да измисля някаква по-забавна тема за разговор, с което да разсея обстановката.
— Знаеш ли — подразних го аз, — че трябваше да цапардосам един, който навремето ми поиска същото, а ти си много по-сладък от Джеси. Ще бъде жалко за хубавичкото ти лице.
— Хубавичко? — възмути се той. — Аз съм невероятно секси, не просто хубавичък.
Карли се засмя.
— Не, наистина си хубавичък. Тод ми подшушна, че си купил някакъв френски гел за коса.
Вниманието на Зандър лесно се разсейваше както при повечето пияни, затова сега се зае да брани честта си, в резултат на което съвсем забрави за мен. Така напрежението започна да се разсейва, особено когато той прие без злоба шегата с гела за коса.
Лиса, която беше на другия край на стаята, ме погледна с облекчение. Усмихна ми се и леко ми кимна в знак на благодарност, преди отново да посвети цялото си внимание на Ейрън.
Глава 16
На следващия ден изведнъж осъзнах колко много неща се бяха променили, откакто плъзнаха слуховете за мен, Джеси и Ралф. За някои от съучениците ни аз си оставах неизчерпаем източник за одумване и насмешки. От страна на преданите привърженици на Лиса получавах приятелство, а понякога и подкрепа. Общо взето съучениците ни вече почти не се занимаваха с мен. Това стана съвсем очевидно, когато нещо ново привлече вниманието на всички нас. Лиса и Ейрън.
Нямаше съмнение, че Мия бе научила всичко за снощния купон и се бе вбесила от това, че Ейрън е бил там без нея. Нахвърли му се и го заплаши, че ако иска да бъде с нея, трябва да престане да се навърта около Лиса и да й се натиска. Така Ейрън реши, че повече не желае да движи с нея. Скъса с Мия тази сутрин и… и след това се започна една, дето не е за разправяне.
Сега двамата с Лиса станаха неразделни. Постоянно бяха заедно — по коридорите, на обяд в столовата, вечно със сплетени ръце, като не спираха да се смеят и бъбрят. Чувствата на Лиса, предавани по нашата връзка, показваха обаче само умерен интерес от нейна страна, въпреки че го гледаше сякаш той бе най-възхитителното създание на планетата. Повечето от всичко това беше шоу, само че той не подозираше за това. Имаше вид на готов всеки момент да издигне олтар пред нозете й.
Ами аз? Аз се чувствах доста зле.
Ала страданията ми не бяха нищо особено в сравнение с тези на Мия. На обяд тя сядаше в срещуположния край на залата за хранене, гледаше с празен поглед право напред, без да обръща внимание на опитите за утеха от страна на приятелките й. По бледите й заоблени бузи бяха избили розови петна, а очите й постоянно бяха зачервени. Вече не сипеше злобни подмятания по мой адрес, когато минавах покрай нея. Никакви самодоволни шеги. Престанаха и присмехулните погледи. Лиса я бе съсипала точно както Мия се бе заканила да съсипе нас.
Единствената личност, по-нещастна дори и от Мия, бе Кристиан. Но за разлика от нея, той не криеше омразата си, докато съзерцаваше щастливата двойка. Както обикновено никой, освен мен не го забелязваше.
След като за десети път днес изгледах представлението, което ни изнасяха Лиса и Ейрън, аз станах от масата по-рано и отидох да видя госпожа Кармак, учителката по магия с основните елементи. Бях я помолила да ми отдели малко време, за да я попитам нещо.