— Тя е видяла как нейните умират. Аз видях как моите ги убиват.
Изтръпнах.
— Зная. Съжалявам. Трябва да е било… е, всъщност нямам представа какво е било.
Кристал посините му очи придобиха особено изражение.
— Беше като да видиш как армията на Смъртта нахълтва в къщата ти.
— Искаш да кажеш, че… твоите родители?
Той поклати глава.
— Говоря за пазителите, дошли да ги убият. Искам да кажа, че родителите ми изглеждаха страшно, но все пак си бяха моите родители. Може би малко по-бледи, с червени очи, обаче продължаваха да ходят и да говорят по същия начин. Не знаех, че с тях нещо не е наред, но леля ми е знаела. Тя ме наглеждаше онази вечер, когато те дойдоха да ме вземат.
— Те са дошли, за да те преобразят? — За миг забравих за първоначалната си мисия, прекалено увлечена от тази история. — Та ти си бил съвсем малък.
— Мисля, че са искали да ме задържат, докато порасна, а после да ме преобразят. Обаче леля Таша не им позволила да ме вземат. Те се опитали да я убедят, да я накарат да стане като тях, но когато отказала, опитали със сила. Но тя им оказала силна съпротива, настъпила голяма суматоха, а после се появили пазителите. — Отново премести погледа си към мен. Усмихна се, но никак не изглеждаше щастлив. — Както ти казах, това беше армията на Смъртта. Мисля, че си луда, Роуз, но ако станеш пазител, един ден ще си много опасна. Дори и аз не бих искал да си имам работа с теб.
Почувствах се ужасно. Той бе живял толкова нещастно, а аз се бях опитала да му отнема едно от малкото хубави неща в живота му.
— Кристиан, съжалявам, че оплесках нещата между теб и Лиса. Глупаво беше от моя страна. Тя искаше да бъде с теб. Мисля, че още го желае. Ако ти можеш да…
— Казах ти вече. Не мога.
— Много се безпокоя за нея. Тя се въвлече в цялата тази кралска суетня, понеже си мисли, че така ще си го върне на Мия… и че го прави заради мен.
— А ти не си ли й благодарна? — Сарказмът му отново се възвърна.
— По-скоро съм разтревожена. Тя няма да може да се справи с всички тези лукави и подмолни дворцови игри. Не е добре за нея, но дори не иска и да чуе. Така че се налага… да потърся помощ.
— Тя може да потърси помощ. Хей, не ме гледай толкова изненадано. Зная, че с нея става нещо странно. И дори не говоря за онази история с китките.
Подскочих от изненада.
— Тя ли ти каза? — Че защо не? Нали му бе споделила толкова много неща.
— Не е нужно да ми го казва. Имам очи, за да виждам с тях. — Трябва да съм изглеждала доста ошашавена, защото той въздъхна и прокара пръсти през косата си. — Виж какво, ако се случи да се видя с Лиса насаме… ще се опитам да поговоря с нея. Но, честно казано… ако наистина искаш да й помогнеш… е, добре, зная, че тук всички ме имат за противник на статуквото и дворцовите кръгове, но ти може би най-добре ще й помогнеш, като се посъветваш с някого другиго. Може би с Кирова. Или с твоя приятел, пазителя. Не зная. С някого, който знае нещо. С някого, на когото имаш доверие.
— На Лиса няма да й хареса — замислих се аз. — Нито на мен.
— Да, но на всички нас понякога ни се налага да вършим неща, които не харесваме. Такъв е животът.
Отново се раздразних.
— Ти какво, да не би да посещаваш някакви специални курсове по психология след часовете?
През лицето му пробягна усмивка.
— Ако не беше толкова сбъркана, с теб би било много забавно.
— А най-забавното е, че и аз си мисля същото за теб.
Той не каза нищо повече, но усмивката му се разшири и бързо се отдалечи.
Глава 17
Няколко дни по-късно Лиса ме видя пред столовата и ми съобщи смайваща новина.
— Чичо Виктор ще изведе Натали от кампуса за този уикенд. Ще пазаруват в Мисула за бала. Казаха ми, че мога да отида с тях.
Нищо не отговорих. Тя се изненада от мълчанието ми.
— Не е ли страхотно?
— За теб да, предполагам. Но мен не ме очакват нито пазаруване в молове, нито танци.
Тя се усмихна развълнувано.
— Той казал на Натали, че може да вземе още две приятелки, освен мен. И аз я убедих да избере теб и Камила.
Махнах с ръка.
— Е, много благодаря, но след часовете не ми е позволено да отскачам дори до библиотеката. Така че никой няма да ме пусне в Мисула.
— Чичо Виктор смята, че ще успее да убеди директор Кирова да те пусне. И Дмитрий също ще се опита да й въздейства.