— Дмитрий?
— Да. Той трябва да ме съпровожда, ако ще напускам кампуса. — Тя се усмихна, погрешно възприела интереса ми към Дмитрий като въодушевление от перспективата да обикалям щандовете в мола. — Най-после са определили размера на наследството ми и отново имам издръжка. Така че ще можем да си купим и други неща, освен дрехи. А щом ти позволят да отидеш до мола, ще трябва да ти разрешат да отидеш и на бала.
— Нима ще ходим на бала? — попитах. Никога досега не бяхме го правили. Да се влачим на благотворителни училищни забави? Няма начин.
— Разбира се, че не. Но ти много добре знаеш, че ще има какви ли не тайни купони. Ще се появим за малко на бала, а после ще се измъкнем тихомълком. — Въздъхна щастливо. — Мия ще се пръсне от завист.
Продължи да ми описва всички магазини, които ще обиколим, всички готини неща, които ще си купим. Да си призная, развълнувах се от мисълта да се сдобия с някои нови дрешки, но дълбоко се съмнявах, че тези фантастични планове ще се осъществят.
— О, хайде — развълнувано продължи Лиса. — Трябва да видиш обувките, които Камила ми зае. Никога не съм предполагала, че носим един и същи номер. Почакай. — Отвори раницата си и започна да рови трескаво в нея.
Внезапно изпищя и я хвърли на земята. От нея се изсипаха учебници, тетрадки и обувки. И един мъртъв гълъб.
Беше един от онези бледокафяви гълъби, които кацат по жиците над магистралите и по клоните на дърветата в кампуса. По него имаше толкова много кръв, че не можах да видя къде точно е раната. Кой да допусне, че от едно толкова дребничко хвъркато животинче може да изтече толкова много кръв. Без съмнение птицата беше мъртва.
Закрила уста с треперещата си длан. Лиса си оставаше безмълвно втренчена в мъничкия труп, с разширени от ужас очи.
— Мамка му — изругах, вбесена. Без миг колебание сграбчих една пръчка и запратих безжизненото пернато телце настрани. Щом пътят пред нас бе разчистен, се наведох, за да прибера нещата й в раницата, като се опитвах да не мисля за микробите, плъзнали вътре от мъртвата птица. — Защо, по дяволите, се случва това… Лиса!
Скочих като ужилена и я сграбчих, за да я дръпна по-надалеч. Тя бе коленичила на земята, с ръка, протегната към гълъба. Не мислех, че въобще осъзнава какво прави. Инстинктът в нея бе тъй мощен, че действаше единствено подчинена на него.
— Лиса — повторих и я стиснах за китката. Но тя оставаше приведена над птицата. — Недей. Не го прави.
— Мога да я спася.
— Не, не можеш. Забрави ли, че ми обеща? Някои неща трябва да си останат мъртви. Хайде, остави я да почива в мир. — Усетих напрежението й и го ударих на молба: — Моля те. Лис. Ти обеща. Повече никакво лечение. Каза, че няма да го правиш вече. Ти ми обеща.
След още няколко мига усетих как ръката й се отпуска в моята, а тялото й се облегна върху мен.
— Мразя това. Роуз. Мразя всичко това.
Тъкмо тогава Натали се показа навън, без да забележи отвратителната гледка.
— Хей, ще идвате ли вие двете… о, Боже мой! — изпищя тя, като видя гълъба. — Какво е това?
Помогнах на Лиса да се изправи на крака.
— Още една тъпа шега.
— Ама това… мъртво ли е?
— Да — заявих с категоричен тон.
Натали усети напрежението ни и само се заозърта между нас двете.
— Какво още не е наред?
— Нищо. — Подадох раницата на Лиса. — Това е само нечия тъпа гадна шега. Ще отида да кажа на Кирова, за да нареди да почистят.
Натали се обърна. Лицето й бе позеленяло.
— Защо хората ти причиняват това? Ужасно е.
Двете с Лиса се спогледахме.
— Нямам представа — вдигнах аз рамене. Но докато вървяхме към кабинета на Кирова, също си зададох този въпрос.
Когато намерихме лисицата, Лиса ми намекна, че някой знае за гарвана. Тогава не й повярвах. В онази нощ двете бяхме сами в гората, а госпожа Карп не би казала на никого. Но ако някой наистина ни е видял? И ако този някой го е направил не за да я изплаши, а само за да види дали тя отново ще може да излекува и съживи мъртво животно? Какво бе написано в бележката при случая със заека? Зная каква си ти.
Не споменах нищо за това пред Лиса. Реших, че още конспиративни теории ще й дойдат в повече. Освен това, когато я видях на следващия ден, тя напълно бе забравила за гълъба, въодушевена от последната новина. Кирова бе разрешила да отида заедно с тях през уикенда. Перспективата да пазаруваме можеше да ни накара да забравим и най-мрачните неща — дори убийството на животно — и аз също забравих за тревогите си.