Но скоро установих, че разрешението да изляза извън Академията беше обвързано с допълнителни условия.
— Директор Кирова смята, че си се държала добре след връщането ти в Академията — съобщи ми Дмитрий.
— Ако не се брои спречкването в часа на господин Наги.
— За това тя не те обвинява. Или поне не изцяло. Успях да я убедя, че ти е нужна малко почивка… и че може да я използваш като тренировка в полеви условия.
— Тренировка в полеви условия?
Докато отивахме до мястото на срещата с останалите от групата, той ми обясни накратко. Виктор Дашков, както винаги с разклатено здраве, беше там, придружаван от пазителите си, а Натали се втурна към него и едва не го събори на земята от радост. Той й се усмихна и я прегърна предпазливо, но се задави от силна кашлица. Очите на Натали се разшириха от загриженост, докато изчакваше пристъпът му да отмине.
Принц Дашков заяви, че се чувства достатъчно добре и ще може да ни придружи. Аз се възхитих от решителността му да не се предава на болестта, макар че според мен се подлагаше на ненужно изпитание само и само за да пазарува, при това в компанията на ято от шумни и глупави тийнейджърки.
Веднага след разсъмване потеглихме по двучасовия маршрут до Мисула с един от големите училищни микробуси. Много от мороите живееха отделно от хората, но мнозина най-спокойно се смесваха сред тях, а когато трябваше да се пазарува от търговските центрове, се налагаше това да става в обичайните за хората работни часове. Задните прозорци на микробуса бяха затъмнени, за да се ограничи достъпът на светлина и да ги предпази от най-лошото, което може да сполети вампирите.
Групата ни се състоеше от девет души: Лиса, Виктор, Натали, Камила, Дмитрий, аз и още трима пазители. Двама от тях — Бен и Спиридон — винаги пътуваха с Виктор. Третият бе един от училищните пазители — Стан, същият Стан Алто, онзи абсолютен шибаняк, който така злобно ме унижи още в първия ден от завръщането ми в Академията.
— Камила и Натали още нямат лични пазители — обясни ми Дмитрий. — И двете са под закрилата на пазителите, прикрепени към техните фамилии. Тъй като учат в Академията, но излизат извън кампуса, ги придружава един от училищните пазители — Стан. Аз идвам, защото съм личен пазител на Лиса. Повечето момичета на нейната възраст още не разполагат с персонални телохранители, но при Лиса обстоятелствата са по-необичайни.
Настаних се най-отзад в микробуса, между Дмитрий и Спиридон, така че те можеха да споделят с мен бисерите от мъдростта на пазителите като част от „тренировката в полеви условия“. Бен и Стан седнаха отпред, докато останалите се разположиха по средата. Лиса и Виктор се увлякоха в дълъг разговор, като не пропуснаха нито едно от по-интересните събития, случили се напоследък. Камила, възпитана да се държи учтиво в присъствието на по-старши в дворцовата йерархия, само се усмихваше любезно и послушно кимаше от време на време. От друга страна Натали като че ли се позасегна и се опита да отвлече от Лиса вниманието на баща си. Но не се получи. Очевидно той се бе научил да се изключва от неспирното й бърборене.
Отново се извърнах към Дмитрий.
— Редно е тя да има двама пазители, както винаги се полага на принцовете и принцесите.
Спиродон беше на възраст колкото Дмитрий, с щръкнала руса коса и доста по-свободно поведение. Въпреки гръцкото си име той говореше с провлачен южняшки акцент.
— Не се тревожи, ще има достатъчно, когато му дойде времето. Дмитрий вече е определен като един от персоналните й пазители. Има големи шансове ти също да си една от тях. Ето защо си тук днес.
— Като част от тренировката — предположих аз.
— Да. Ти ще бъдеш партньор на Дмитрий.
Последва кратка, но забавна пауза, останала вероятно незабелязана от никого, освен от Дмитрий и мен. Погледите ни се срещнаха.
— Партньор като пазител — ненужно уточни Дмитрий, сякаш имаше опасност и той да си мисли за някакъв друг вид партньорство.
— Да — съгласи се Спиридон.
Неподозиращ за напрежението около него, той се впусна да обяснява как действат пазителите по двойки. Това се оказа стандартна схема, буквално по учебниците, с които ми тъпчеха главата, но сега, при навлизането ми в реалния свят, започваше да означава много повече. Пазителите се прикрепяха към съответните морои според значимостта на тези морои в йерархията. Обичайните екипи се съставяха от двама пазители, както вероятно аз щях да действам в защита на Лиса. Единият пазител винаги трябваше да се старае да бъде в близост до своя обект, докато другият трябваше да остава по-назад, за да може непрекъснато да държи под око обстановката. Звучи отегчително, но тези две позиции се наричаха близък и далечен пазител.