— Аз ли? По цял ден слушам как всички говорят само за това какво правиш, какво мислиш за това или онова, какви дрехи носиш. Дали ще получат одобрението ти. Кого харесваш. Кого мразиш. Превърнали са се в твои марионетки.
— Не е точно така. Освен това съм длъжна да го правя. За да си го върна на Мия…
Той завъртя очи и се загледа някъде встрани от нея.
— Дори не знаеш за какво трябва да й връщаш.
Гневът на Лиса пламна.
— Тя подучи Джеси и Ралф да кажат онези неща за Роуз! Не мога да й позволя да се отърве безнаказано.
— Роуз е корава. Ще успее да го преодолее.
— Не си я виждал да плаче.
— Така ли? Ами случва се хората да си поплачат. Ти също плачеш.
— Но не и Роуз.
Той се извърна към нея и устните му се изкривиха в мрачна усмивка.
— Никога не съм виждал друга двойка като вас двете. Вечно се тревожите една за друга. Мога да я разбера, все пак е пазител и поведението й може да се обясни с прекалено увлечение по професията й, но и ти си същата като нея.
— Тя е моя приятелка.
— Предполагах, че обяснението ще е просто. Но не можех да съм сигурен. — Въздъхна, замисли се за кратко, след това отново превключи на типичния си саркастичен стил. — Както и да е. А сега за Мия. Значи искаш да й го върнеш заради това, което е причинила на Роуз. Но изпускаш най-важното: защо го е направила?
Лиса се намръщи.
— Защото ревнуваше Ейрън.
— Тук се крие нещо повече, принцесо. За какво й е да ревнува? Той вече беше неин. Не й беше нужно да те напада, за да го задържи. Можеше само да устрои едно голямо шоу, за да покаже колко е луда по него. Нещо като това, което правиш ти в момента — додаде той с вкиснат тон.
— Добре. Но какво още има в тази история? Защо ще иска да съсипе живота ми? Никога нищо не съм й сторила… искам да кажа, преди да започне това.
Той се наведе напред. Кристалносините му очи се впиха в нейните.
— Имаш право. Ти нищо не си й сторила. Но твоят брат — да.
Лиса се отдръпна рязко от него.
— Ти не знаеш нищо за брат ми.
— Зная, че той е прекарал Мия. В буквалния смисъл.
— Престани. Стига си лъгал.
— Не лъжа. Кълна се в Бога или в когото там вярваш. Случвало се е понякога да си поговоря с Мия още през първата й година тук. Не беше много популярна, но пък беше доста умна. И още е. Участваше в доста комитети с особите от кралско потекло, балове, танци и други подобни. Не зная подробности. Но така се запознала с брат ти на едно от тези събирания и двамата се сближили.
— Не са. Щях да зная. Андре би го споделил с мен.
— Не. На никого не е казал. И на нея й наредил да си мълчи. Омаял я и я убедил, че всичко трябва да бъде нещо като романтична тайна, за която никой, абсолютно никой друг да не подозира. Макар че истинската причина да бъде толкова потаен била съвсем друга, много по-прозаична: брат ти просто не желаел някой от приятелите му да узнае, че се е увлякъл по момиче, което нямало кралско потекло.
— Ако Мия ти е разказала всичко това, значи си го е измислила! — възкликна Лиса.
— Да бе. Но не мисля, че се преструваше, когато я видях обляна в сълзи. Само след няколко седмици той се отегчил от нея и я зарязал. Все пак благоволил да й обясни, че била твърде малка за него и че той в действителност нямал никакво намерение да поддържа сериозна връзка с някоя като нея, която не била от добро семейство. От това, което успях да разбера, той никак не се държал мило с нея… дори не й предложил да си останат просто приятели.
Лиса се втурна към Кристиан и се разкрещя право в лицето му:
— Ти въобще не познаваш Андре! Той никога не би сторил това.
— Ти не го познаваш. Сигурен съм, че е бил много мил с малката си сестричка. Сигурен съм, че те е обичал. Но в Академията, обкръжен от приятелите си, той беше точно същият негодник, както и останалите кралски потомци. Разбрах го, защото забелязвам всичко. Лесно е, когато никой не ти обръща внимание.
Лиса сподави хлипането си, все още неуверена дали да му вярва, или не.
— Значи заради това Мия ме мрази толкова много?
— Да. Мрази те заради него. Това, плюс другото — че си от висшата аристокрация, а пък тя се чувства крайно несигурна сред тези предвзети кръгове — всичко това обяснява защо Мия се стреми толкова упорито да се издигне в очите на обществото и да бъде близка приятелка със знатните си връстници. Мисля, че е чисто съвпадение, че се е сближила именно с твоето бивше гадже, но сега ти си го върна, което вероятно още повече е влошило ситуацията. Ти й открадна Ейрън, а пък Роуз разпространи онези слухове за родителите й. Вие двете наистина избрахте най-успешните начини да я накарате да страда. Добре свършена работа.