Докато вървеше, Йосиф гледаше затворника в клетката. Беше около седемдесетгодишен, кльощав и плешив. Празният му поглед бе обърнат назад към Кариот. Окъсаните дрехи едва скриваха следите от насилие. Около врата сякаш имаше белег от обесване — върху кожата като нашийник тъмнееше груба бразда.
— Гладен съм! Дайте нещо за ядене! — вайкаше се Йосиф.
Един войник се отдели от конвоя, засили се и ритна дребосъка в гърдите. Чу се глух звук като от спукан тъпан. Йосиф отхвръкна назад и се претърколи в снега.
— Марш оттук, куче иудейско! — изкряска войникът.
Йосиф виеше от болка. Войникът бе му счупил ребра отляво. Колата и легионерите подминаха. Без никой да види, затворникът протегна ръка през решетките и хвърли нещо. В снега до Йосиф падна голяма кожена кесия. От кесията се изсипаха сребърни монети. Трийсет на брой — Йосиф ги брои няколко пъти. Трийсет сребърника! Нямаше вече опасност да погине от глад… Гледа с неразбиращи очи отдалечаващия се конвой, после бавно се изправи и с несигурни крачки тръгна към Махерон.
Години наред той търсеше да открие зависимостта между формата на човешкия череп и злото в душите на хората. Казваше се Клиострат и беше гръцки лекар от Александрия. В родния му град го познаваха не толкова като лечител, колкото като колекционер на глави на екзекутирани престъпници и убийци. Хората не разбираха заниманията му и го отбягваха като прокажен. Обикновените граждани се бояха от него и често в гръб злостно го наричаха Лешояда.
Когато консулът Тит тръгна със своите войски от Александрия да превземе Йерусалим, Клиострат Лешояда бе мобилизиран като военнополеви хирург към един от римските легиони.
През месец елул след продължителна обсада Йерусалим падна под напора на озверелите римски кохорти. Упорството на защитниците дотолкова бе изнервило военачалника Тит, щото той заповяда градът на Давид да бъде изравнен със земята. От някогашната слава на свещения за евреите град остана да стърчи само една полуразрушена стена — по-късно поколенията щяха да я нарекат „Стената на плача“, за да си спомнят за горчивото минало.
След като Йерусалим падна, корпусът на Клиострат бе разпуснат. Натоварил в раздрънкана каруца човешките трофеи от войната, хирургът от Александрия се връщаше у дома. Клиострат дремеше, легнал между кошниците с черепи, под изпъстреното с кръпки чергило. На капрата се кандилкаше гърбавият роб Язон и подвикваше на мързеливите кранти. В унеса си Клиострат чуваше монотонното чаткане на конски копита по неравната настилка. Клатенето на каруцата нагоре по стръмното почти го приспиваше. Пътят минаваше през планината Моав. Клиострат бе избрал този маршрут убеден, че територията на изток от река Йордан е по-спокойна и в Перея няма толкова много бунтовнически банди.
— Господарю, стигнахме Махерон! — изписка гърбавият Язон. Фалцетът му можеше да изкара от гроба дори мъртвец.
Клиострат се надигна със сърдито сумтене и отмести чергилото.
Непоносима воня на разлагаща се плът го блъсна в лицето. Пред каменните стени на крепостта се издигаше гора от дървени кръстове. Пригвоздени към гредите, гниеха разпънати човешки останки. Над града се виеха ята бели гарвани. Птиците приличаха на частици от падналия сняг, вдигнали се във въздуха; грачеха ядно, замръзваха за миг в небето и се стрелваха към мършата.
Един от кръстовете се извисяваше над останалите, а трупът на него бе по-свеж. Гарваните кацаха върху напречната греда и кълвяха очите на мъртвеца. Някакво дете с обръсната глава и въоръжено с дълга пръчка се въртеше като призрак около кръста и гонеше нахалните птици. Гарваните изгракваха стреснато и отлитаха, за да изчакат момчето да седне и да се унесе в дрямка. После пак се връщаха да продължат своя пир.
На върха на кръста бе закована дървена табличка, на която пишеше:
Комендантът на Махерон, Корнелий Симплициус, беше нисък дебелак с къси крака и набит врат. Личеше, че е нечие протеже, защото човек с неговия ум едва ли би заел толкова висока длъжност. С премрежени очи и сричайки, Симплициус се опитваше да прочете папируса, който Клиострат бе тикнал под носа му. На листа пишеше, че документът дава право на хирурга от Александрия да използва тленните останки на военнопленниците от цяла Палестина за свои нужди. Папирусът бе подписан от самия консул Тит. Симплициус вдигна очи от документа и погледна преценяващо.
— Значи ти си гръцкият лекар?
— Да — отвърна Клиострат.
— И какво искаш?
— На влизане в Махерон видях един разпънат иудеин…
— Кой от всичките, защото те много си приличат — прекъсна го грубо Симплициус. — Еднакво са подути!