— Гледай ти — удиви се той. — Това е интернетът.
— Ами да — съгласих се аз и си помислих: „Много ясно“.
— Глобалната мрежа.
— Да.
— Която съществува от колко време?
„Би трябвало да знаете тези неща — помислих си аз. — Нали сте виден бизнесмен, би трябвало да ги знаете, въпреки че сте пенсиониран, защото все още се интересувате“.
— Не знам откога точно съществува, но хората използват интернет непрекъснато. Татко, учителите ми, полицаите… всички. — И натъртих: — Включително вашите компании, господин Хариган.
— А, само че компаниите вече не са мои. Поназнайвам нещичко, Крейг, както знам малко за телевизионните сериали, макар да не гледам телевизия. Обикновено прескачам статиите за новите технологии във вестниците и списанията, защото не ме интересуват. Ако искаш да говорим за зали за боулинг или разпространението на филми, това е друг въпрос. Относно тях продължавам да се интересувам.
— Да, но не виждате ли, че… тези компании използват новите технологии. И ако вие не ги разбирате…
Не знаех как да довърша изречението, без да излизам от рамките на добрия тон, но господин Хариган явно схвана.
— Ще изостана. Това искаш да кажеш.
— Е, едва ли е толкова важно — казах аз. — Все пак сте пенсионер.
— Но не искам да изглеждам като глупак — заяви той разпалено. — Мислиш ли, че Чък Рафърти се изненада, когато му се обадих и му казах да продаде „Кафената крава“? Не, защото със сигурност поне още пет-шест големи клиенти са му звъннали да направи същото. Някои от тях несъмнено са получили вътрешна информация. Други обаче просто живеят в Ню Йорк или Ню Джърси и получават „Уол Стрийт Джърнъл“ в деня, в който излезе, и са разбрали така. За разлика от мен тук вдън горите тилилейски.
Отново се зачудих защо е дошъл да живее тук — нямаше роднини в града, — но ми се стори, че моментът не е подходящ да попитам.
— Може би бях арогантен. — Той се замисли мрачно, а после неочаквано се усмихна. Сякаш гледах как слънцето пробива през гъстите облаци в мразовит ден. — Със сигурност бях арогантен. — Той вдигна айфона. — Ще приема подаръка.
Първото, което ми дойде на езика, беше „Благодаря“, но би било странно, затова казах просто:
— Чудесно. Радвам се.
Господин Хариган погледна стенния часовник (стана ми смешно, щом веднага го свери с часовника на екрана).
— Какво ще кажеш днес да прочетем само една глава, след като си говорихме толкова дълго?
— Не възразявам — казах аз, макар с радост да бих останал по-дълго, за да прочетем две или три глави… Наближавахме края на „Октоподът“ от автор на име Франк Норис и нямах търпение да разбера какво ще стане. Романът беше старомоден, но въпреки това увлекателен и вълнуващ.
След като приключихме със съкратеното четене, полях саксиите с цветя на господин Хариган. Това винаги беше последната ми задача за деня и ми отнемаше само няколко минути. Забелязах, че през това време той си играе с телефона, като го включва и изключва.
— Е, щом ще използвам това чудо, ще трябва да ми покажеш как се работи с него — каза той. — Първо, как се зарежда? Виждам, че батерията вече се изтощава.
— За повечето неща и сам ще се досетите — отговорих аз.
— Лесно е. Зарежда се с кабел, който е в кутията. Просто го включвате в контакта. Мога да ви покажа и други неща, ако…
— Не днес. Може би утре.
— Добре.
— Но имам още един въпрос. Защо успях да прочета статията за „Кафената крава“ и да видя карта на обектите, които ще затворят?
Първото, което ми дойде наум, беше отговорът на Хилари относно изкачването на Еверест, който тъкмо бяхме обсъждали в училище: „Защото може“. Но на господин Хариган подобна забележка би му прозвучала заядливо, каквато си беше в известен смисъл. Затова казах:
— Не ви разбирам.
— Наистина ли? Умно момче като теб? Замисли се, Крейг, замисли се. Току-що прочетох безплатно статия, за която хората по принцип плащат доста. Дори с абонамент за „Уол Стрийт Джърнъл“, с който излиза доста по-евтино, отколкото да си го купиш от павилиона, плащам към деветдесет цента за брой. Но с това устройство… — Той вдигна телефона по същия начин, по който хиляди тийнейджъри щяха да вдигат телефоните си на рокконцерти след няколко години. — Сега разбираш ли въпроса ми?
Когато го обясни по този начин, го разбрах, но нямах отговор. Звучеше…
— Звучи глупаво, нали? — попита той, разгадал изражението ми или мислите ми. — Безплатното предоставяне на полезна информация противоречи на всичко, което знам за успешните бизнес практики.