Знаех, че му е все по-трудно да се придвижва, както и че все по-често се задъхва, а понякога вдишваше от кислородната бутилка, която сега държеше до любимия си стол, но освен тези неща, които просто приемах за даденост, нямаше друг предупредителен знак. Предишният ден мина като всеки друг. Прочетох му две глави от „Мактийг“ (попитал бях дали може да прочетем още някоя книга на Франк Норис и господин Хариган се съгласи) и се заех да полея цветята в къщата, докато той преглеждаше имейлите си.
По едно време той вдигна очи към мен и каза:
— Хората започват да схващат.
— Какво?
Показа ми телефона.
— Това. Какво означава всъщност. На какво е способно. Архимед е казал: „Дайте ми достатъчно дълъг лост и ще повдигна света“. Е, това е този лост.
— Супер — казах аз.
— Току-що изтрих три реклами за продукти и поне десет политически послания. Нямам никакво съмнение, че раздават имейла ми по същия начин, по който списанията продават адресите на абонатите си.
— Добре че не знаят името ви — казах аз. Никът, който господин Хариган използваше за електронната си поща (много му харесваше да има ник), беше pirateking1.
— Няма и нужда, ако следят какво търся в интернет. Ще разберат какви са интересите ми и ще ми изпращат реклами според тях. Името ми няма никакво значение за тях. Важни са интересите ми.
— Да, спамът е много дразнещ — казах аз и отидох в кухнята да изпразня лейката и да я оставя в преддверието.
Когато се върнах, господин Хариган си беше сложил кислородната маска върху устата и носа и вдишваше дълбоко.
— Личният лекар ли ви я даде? — попитах аз. — Тоест, предписа ли ви я?
Той свали маската и отговори:
— Нямам личен лекар. Осемдесет и пет годишните мъже могат да ядат кюфтета на корем и вече не се нуждаят от доктори, освен ако нямат рак. В тези случаи докторът би им дошъл добре, за да им изпише рецепта за болкоуспокояващи. — Отнесъл се беше нанякъде. — Мислил ли си за Амазон, Крейг? За компанията, не за река Амазонка.
Татко понякога купуваше разни неща от „Амазон“, но аз не се бях замислял особено за компанията. Казах го на господин Хариган и го попитах какво има предвид.
Той посочи „Мактийг“, издание от поредицата „Съвременна библиотека“.
— Пристигна от „Амазон“. Поръчах я по телефона с кредитната си карта. Тази компания продаваше само книги. Беше едва ли не малка семейна фирма, но скоро може да се окаже една от най-големите и влиятелни корпорации в Америка. Усмивката от логото им ще стане повсеместна като емблемата на „Шевролет“ по колите или ето това на телефоните ни. — Той вдигна своя и ми показа нагризаната ябълка.
— Дразнещ ли е спамът? Да. Превръща ли се в хлебарката на американската търговия, множаща се и плъзваща навсякъде? Да. Защото спамът постига целта си, Крейг. Върши си работата. В съвсем скоро бъдеще спамът може да определя резултатите от избори. Ако бях по-млад, щях да сграбча този приходен поток за топките… — Той сви едната си ръка в юмрук. Не успя да я стисне напълно заради артрита, но схванах идеята. — И щях да стисна здраво. — В очите му блесна онзи поглед, който зървах понякога и изпитвах облекчение, че не е насочен към мен.
— Ще живеете още дълги години — казах аз в блаженото си неведение, че това е последният ни разговор.
— Възможно е, но искам пак да ти кажа колко се радвам, че ме убеди да приема това чудо. Накара ме да се замисля. А и ми прави компания, когато не мога да заспя вечер.
— Радвам се — отвърнах съвсем искрено. — Трябва да тръгвам. Ще се видим утре, господин Хариган.
И наистина го видях, но той не видя мен.
Влязох през преддверието на кухнята, както обикновено, и се провикнах:
— Здравейте, господин Хариган, дойдох.
Не получих отговор. Реших, че сигурно е в банята. Надявах се да не е паднал вътре. Когато влязох в хола и го видях да седи на фотьойла — с кислородната бутилка на пода, а айфонът и „Мактийг“ на масичката до него — се успокоих. Само че брадичката му беше клюмнала на гърдите и седеше килнат на една страна. Изглеждаше заспал. Ако наистина спеше, то за пръв път му се случваше да го прави толкова късно следобед. По принцип подремваше за един час след обяд, а докато пристигнех вече беше бодър и свеж.