Ще поспя. Трябва да подремна. Когато се събудя, ще мога да реша.
И така, той пийна отново от вълшебния еликсир на д-р Кинг — или както там се казваше — и се качи в спалнята, където с Луси бяха спали при предишните си престои в хижата. Заспа и когато се събуди, дъждът и вятърът бяха връхлетели и изборът вече не беше в негови ръце. Трябваше да се обади по телефона. Ако все още можеше.
19
— Здравей, скъпа, аз съм. Съжалявам, че те ядосах. Наистина.
Тя пренебрегна извинението.
— Не ми прилича на алергия, господинчо. Струва ми се, че си болен.
— Просто настинка. — Той си прочисти гърлото или поне се опита. — Но май е доста тежка.
Прочистването на гърлото предизвика кашлица. Той покри с длан слушалката на стария телефон, но Луси вероятно все пак го беше чула. Вятърът идваше на пориви, дъждът шибаше прозорците, а лампите примигнаха.
— И сега какво? Ще се затвориш в хижата ли?
— Явно ще трябва — отвърна той, след което побърза да добави: — Вече не става въпрос за книгата. Щях да се прибера, ако смятах, че е безопасно, но бурята връхлетя. Лампите току-що примигнаха. Преди да се стъмни токът ще спре и телефонът ще прекъсне, почти гарантирано. Сега ще замълча, за да ми кажеш „Нали ти казах“.
— Нали ти казах. Сега, след като уточнихме това, колко си зле?
— Не чак толкова — отвърна той, което беше още по-голяма лъжа от онази, че сателитната чиния не работи. Чувстваше се много зле, но ако ѝ го кажеше, не се знаеше как ще реагира тя. Дали щеше да се обади в полицията в Преск Айл, за да изпрати спасителен екип? Дори в сегашното му състояние това му се струваше прекалено. Да не говорим, че щеше да е голям срам.
— Не ми харесва, Дрю. Не ми харесва да си изолиран там.
Сигурен ли си, че не можеш да тръгнеш с колата?
— По-рано вероятно щях да успея, но пих някакво лекарство за настинка преди да полегна и се успах. Сега не смея да рискувам. Все още има запушени канавки и изровени участъци от миналата зима. Силен дъжд като този със сигурност ще наводни голяма част от пътя. Шевролетът може и да се справи, но ако не успее, ще се окажа заклещен на десет километра от хижата и на петнайсет от Смесения магазин.
Последва мълчание, по време на което на Дрю му се стори, че направо чува как тя си мисли: „Трябваше да се направиш на мъж, нали, глупак такъв“. Защото понякога „Нали ти казах“ просто не е достатъчно.
При нов порив на вятъра лампите примигнаха отново. (Или угаснаха за момент.) Телефонът изжужа като насекомо, после връзката се изчисти.
— Дрю? Чуваш ли ме?
— Да.
— Телефонът издаде странен шум.
— Чух го.
— Имаш ли храна?
— В изобилие. — Не че му се ядеше. Тя въздъхна.
— Тогава стой вътре. Обади ми се довечера, ако телефонът още работи.
— Добре. А когато бурята отмине, ще се прибера вкъщи.
— Не и ако има нападали дървета. Не и преди някой да отиде да разчисти пътя.
— Аз ще го разчистя — каза Дрю. — Верижният трион на татко е в работилницата, освен ако някой от наемателите не го е взел. Дори да е имало бензин в резервоара, се е изпарил, но мога да източа от колата.
— Ако не се разболееш по-тежко.
— Няма…
— Ще кажа на децата, че си добре. — Говореше по-скоро на себе си, отколкото на него. — Няма смисъл да тревожим и тях.
— Добра иде…
— Искам да знаеш, че постъпи отвратително, Дрю. — Тя мразеше той да я прекъсва, но не ѝ пречеше, когато тя го прави. — Изобщо не помисли в какво положение поставяш нас.
— Съжалявам.
— Книгата още ли върви добре? Дано. Дано си струва тревогите.
— Всичко е наред. — Вече не беше сигурен в това, но какво друго да ѝ каже? Старата история започва отново, Луси, а отгоре на всичко съм и болен. Така щеше ли да я успокои?
— Добре — въздъхна тя. — Голям си идиот, но те обичам.
— И аз те оби… — Вятърът изрева и внезапно единствената светлина в хижата беше воднистото мъждукане, процеждащо се през прозорците. — Луси, лампите угаснаха. — Говореше спокойно и това беше добре.
— Провери в бараката — каза тя. — Може да има фенер… Разнесе се ново жужене и настана тишина. Дрю остави старомодната слушалка върху вилката. Сега беше напълно сам.
20
Грабна едно вмирисано старо яке от закачалката до вратата и с мъка се отправи към бараката през гаснещата светлина, като веднъж вдигна ръка, за да отклони летящ клон. Дали защото беше болен, но имаше чувството, че вятърът вече е ураганен. Прехвърли ключовете, докато студена вода се стичаше във врата му въпреки вдигнатата яка на якето, и се наложи да изпробва три преди да намери ключа за катинара на вратата. Отново трябваше да го намества многократно, докато го превърти, а когато успя, вече беше подгизнал и кашляше.