В бараката беше тъмно и пълно със сенки, дори с широко отворената врата, но имаше достатъчно светлина, за да види верижния трион на баща си на масата в дъното. Имаше още два триона, единият ръчен с дръжки в двата края, и по-добре, защото верижният изглеждаше в окаяно състояние. Жълтата му боя почти не се виждаше от напластено масло, веригата беше напълно ръждясала, а и не можеше да си представи как ще събере сили да дръпне шнура за запалване.
Луси обаче се оказа права за бензиновия фенер. Имаше дори два на рафт вляво от вратата заедно с метална туба от един галон с бензин, но веднага се виждаше, че единият фенер е счупен, с разбито стъкло и липсваща дръжка. Другият изглеждаше здрав. За щастие имаше и поставен фитил; както му трепереха ръцете, се съмняваше, че би успял да сложи нов. „Трябваше да се сетя по-рано — смъмри се той. — Естествено, трябваше и да се прибера вкъщи по-рано. Докато още можех“.
Когато вдигна тубата с бензина на слабата следобедна светлина, видя наклонения надясно почерк на баща си върху парче лейкопласт: ИЗПОЛЗВАЙ ТОЗИ, А НЕ БЕЗОЛОВЕН! Разтръска я. Беше пълна до половината. Не беше кой знае колко, но може би щеше да му стигне за два-три дни, ако го използваше разумно.
Отнесе тубата и здравия фенер в хижата, понечи да ги остави на масата, но размисли. Ръцете му трепереха и със сигурност щеше да разлее поне част от бензина. Затова сложи фенера в мивката и съблече мокрото яке. Преди да се заеме да напълни фенера, отново се разкашля. Стовари се на един от столовете и буха, докато насмалко не припадна. Вятърът виеше и нещо тупна върху покрива. Много по-голям клон от онзи, който беше отбил с ръка, ако се съдеше по звука.
Когато кашлицата премина, отвъртя капачката на фенера и тръгна да търси фуния. Не намери, затова откъсна парче алуминиево фолио и направи примитивна фуния. От изпаренията отново се разкашля, но този път удържа пристъпа, докато напълни резервоара. Щом приключи, се преви над шкафа с горещо чело, отпуснато върху ръката, и започна да се дави от кашлица.
Пристъпът в крайна сметка премина, но температурата му се беше качила още повече. „Това, че се измокри до кости, едва ли помогна“, помисли си той. Щом запалеше фенера — ако успееше да го запали, — щеше да изпие още един аспирин. И прахче за главоболие, и голяма глътка от лека на д-р Кинг за всеки случай.
Напомпа малката джаджа отстрани, за да покачи налягането, отвори кранчето, после запали клечка кибрит и я пъхна в дупката за запалване. За момент не се случи нищо, но после фитилът пламна и лумна толкова ярка светлина, че Дрю примижа. Занесе фенера до килера, за да потърси фенерче. Намери дрехи, стари оранжеви жилетки за ловния сезон и стари кънки (помнеше смътно, че се пързаляше по замръзналия поток с брат си в редките случаи, когато бяха идвали тук през зимата). Намери шапки и ръкавици, и допотопна прахосмукачка „Електролукс“, която изглеждаше в същото окаяно състояние като ръждясалия верижен трион в бараката. Нямаше фенерче.
Вятърът се извиси до писък в стрехите и го заболя главата. Дъжд се стичаше по прозорците. Последната дневна светлина се стопяваше и той си помисли, че го чака много дълга нощ. Експедицията до бараката и усилията да запали фенера го бяха погълнали изцяло, но сега, след като беше свършил с това, имаше време да се страхува. Беше се оказал хванат в този капан заради книга, която (вече можеше да го признае) започваше да му се изплъзва като предишните. Нямаше как да си тръгне, беше болен и несъмнено щеше да се разболява все повече.
— Мога да си умра тук — каза с новия си пресипнал глас. — Напълно възможно е.
По-добре да не мисли за това. По-добре да сложи дърва в печката и да я запали, защото освен дълга, нощта щеше да бъде и студена. Температурите рязко ще паднат с нахлуването на студения фронт, брадясалият любител на метеорологията не беше ли казал така? Продавачката в магазина с обицата на устната беше казала същото. Използвала беше същата метафора (ако наистина беше метафора), която оприличаваше температурата на предмет, който може да падне от маса.
Това му напомни за заместник-шериф Джеп, който не беше най-умният ученик в класа. Наистина ли? Нима си беше въобразил, че този израз ще свърши работа? Скапана метафора (ако наистина беше метафора). Не само слаба, а направо смехотворна. Докато зареждаше печката, в трескавия му ум като че ли се отвори тайна врата и той си помисли: Куха лейка.