Той сви рамене.
— Просто ми хрумна.
— Онзи противен тип застреля ли Джим Ейврил в крайна сметка?
— Не знам — отвърна Дрю.
— Само че някой издател може да те накара да изясниш въпроса.
— Тогава издателят — ако изобщо някой реши да издаде книгата — ще остане неудовлетворен. Сигурна ли си, че романът е добър? Сериозно ли говориш?
— Не е просто добър. Ще го покажеш ли на Ал?
— Да. Ще му занеса копие от ръкописа утре.
— Той знае ли, че е уестърн?
— Не. Нямам представа дали изобщо харесва този жанр.
— Тази книга ще му хареса. — Луси замълча, хвана го за ръка и продължи: — Толкова ти бях ядосана, че не се прибра, когато бурята приближаваше. Но сгреших, а ти си плъхът.
Дрю издърпа ръка и отново изпита чувството, че го втриса.
— Какво каза?
— Казах, че сгреших. А ти си върхът. Какво има, Дрю?
— Нищо. Нищичко.
32
— Е? — попита Дрю три дни по-късно. — Каква е присъдата? Седяха в кабинета на бившия декан. Ръкописът беше на бюрото на Ал. Дрю беше нервен каква ще е реакцията на Луси за „Горчива река“, но още по-нервен беше как ще приеме книгата Ал Стампър, ненаситен и всеяден читател, който беше анализирал проза през цялата си професионална кариера. Той беше единственият човек, поне доколкото Дрю знаеше, дръзнал да преподава „Под вулкана“ и „Безкрайна шега“ в рамките на един семестър.
— Много е добра. — Напоследък Ал не само говореше като преди, но и изглеждаше като преди. Кожата му си беше възвърнала цвета и беше качил няколко килограма. Косата му беше опадала от химиотерапията, но шапката на „Ред Сокс“, която носеше, скриваше оплешивялата му глава. — Основен е сюжетът, но отношенията между шерифа и младия му пленник притежават забележителна дълбочина. Не е на нивото на „Инцидентът в Окс-Боу“ или „Добре дошли в Трудни времена“, но…
— Знам — отвърна Дрю… макар да смяташе, че е на нивото на тези романи. — Никога не бих си въобразил подобно нещо.
— Но мисля, че е на нивото на „Магьосникът“ на Оукли Хол, а тя е на трето място след тези два романа. Имал си да кажеш нещо, Дрю, и си го казал много добре. Книгата не избожда очите на читателя с тематичните си нишки и предполагам, че повечето хора ще я прочетат заради интересния сюжет — за да разберат какво става по-нататък, — но тези тематични елементи определено присъстват.
— Нима мислиш, че книгата ще се чете?
— Разбира се. — Ал като че ли смяташе, че това се подразбира. — Освен ако агентът ти не е пълен тъпак, ще я продаде с лекота. Може би дори за доста пари. — Той изгледа Дрю. — Май не те вълнува толкова, ако изобщо си мислил по въпроса. Искаше просто да го направиш, нали? Поне веднъж да скочиш от кулата в басейна на кънтри клуба, без да се уплашиш и да слезеш разтреперан по стълбите.
— Уцели десетката — каза Дрю. — А ти… Ал, изглеждаш страхотно.
— Чувствам се страхотно. Лекарите само дето не ме нарекоха чудо на медицината и през първата година ще ходя на изследвания на всеки три седмици, но последната ми среща с шибаните системи за химиотерапия е днес следобед. Но според изследванията съм здрав като плъх.
Този път Дрю не подскочи и дори не го помоли да повтори. Знаеше какво всъщност беше казал старият декан, както знаеше и че просто понякога чува друга дума. Тя беше като треска, забила се в съзнанието му вместо под кожата му. Повечето трески излизаха сами, без да предизвикат инфекция. Сигурен беше, че с тази ще стане така. Все пак Ал беше добре. Изпълняващият желания плъх в хижата беше само сън. Или плюшена играчка. Или плод на въображението му.
Който израз предпочитате.
33
До: drew1981@gmail.com
Агенция „Елис Дилдън“ 19 януари 2019
Дрю, мили мой — Колко се радвам да получа вест от теб, мислех си, че си умрял и просто не съм видяла некролога! (Шегувам се! ) Роман, след всички тези години, колко вълнуващо. Изпрати го веднага и ще видим какво можем да направим. Но трябва да те предупредя, че пазарът едва мърда напоследък, освен ако не става въпрос за книга за Тръмп и обкръжението му.
ХХХ
Ели
Изпратено от електронните ми робски окови
До: drew1981@gmail.com
Агенция „Елис Дилдън“ 1 февруари 2019
Дрю! Дочетох я снощи! Книгата е WUNDERBAR! Дано не планираш да натрупаш несметни богатства от нея, но съм сигурна, че ще бъде издадена, и имам усещане, че ще получиш приличен аванс. Може би повече от приличен. Не е изключено да има и търг.
Освен това ми се струва, че тази книга би могла (и би трябвало) да ти създаде име. Убедена съм, че след като „Горчива река“ излезе, отзивите ще са сладки като мед. Благодаря ти за прекрасната екскурзия в Дивия запад!