ХХХ
Ели
ПП: Остави ме да гадая! Онзи стар плъх застреля ли Джим Ейврил????
Е.
Изпратено от електронните ми робски окови
34
За „Горчива река“ действително се организира търг. Проведе се на 15 март, деня, в който последната буря за сезона удари Нова Англия (Зимната буря Таня според канала с прогнозата за времето). Три от петте най-големи нюйоркски издателства участваха и „Пътнам“ спечели. Авансът беше 350 000 долара. Не сума като за Дан Браун или Джон Гришам, но достатъчна, както каза Луси, докато го прегръщаше, за висшето образование на Бран и Стейси. Тя извади бутилка „Дом Периньон“, която беше запазила (обнадеждено). Това се случи в три следобед, когато още бяха в празнично настроение.
Вдигнаха наздравица за книгата, за автора на книгата, за жената на автора на книгата и за невероятните деца, пръкнали се от слабините на автора на книгата и жената на автора на книгата, и бяха доста подпийнали, когато в четири телефонът иззвъня. Обаждаше се Кели Фонтейн, административната асистентка във Факултета по английски език от незапомнени времена. Плачеше. Ал и Надин Стампър бяха мъртви.
Ал трябвало да отиде на изследвания в „Мейн Медикъл“ същия ден („През първата година ще ходя на изследвания на всеки три седмици“, спомняше си Дрю).
— Могъл е да отложи прегледа — каза Кели, — но го знаеш какъв е Ал, а Надин е същата като него. Малко сняг няма да ги спре.
Катастрофата станала на шосе 295, на няма и километър от болницата. Камион се подхлъзнал на леда, помел странично малката тойота на Надин Стампър и я изстрелял като бълха. Колата се преобърнала и паднала по покрив.
— Божичко! — възкликна Луси. — И двамата са мъртви. Какъв ужас. И то точно когато той оздравяваше!
— Да — съгласи се Дрю. Беше изтръпнал целият. — Оздравяваше, нали? — Като изключим раздразнения плъх. Сам го беше казал.
— Ела да поседнеш — каза Луси. — Блед си като платно.
Но Дрю нямаше нужда да седи, поне не първоначално. Той изтича до кухненската мивка и повърна шампанското. Докато стоеше там и още го измъчваха сухи пристъпи, и едва усещаше, че Луси му разтрива гърба, си помисли: „Ели смята, че книгата ще излезе следващия февруари. Дотогава ще правя всичко, което ми каже редакторът, а после ще участвам във всички рекламни събития. Ще играя по правилата. Ще го направя за Луси и децата. Но няма да напиша друг роман“.
— Никога — каза той.
— Какво, скъпи? — Тя продължаваше да разтрива гърба му.
— Ракът на панкреаса. Мислех, че ще умре от него, както се случва на почти всички заболели. Никога не ми е минавало през ум, че ще се случи подобно нещо. — Той изплакна уста директно от чешмата и изплю водата. — Никога.
35
Погребението — за което Дрю си мислеше наум като ПОГРЕБЕНИЕТО — се проведе четири дни след катастрофата. По-малкият брат на Ал помоли Дрю да каже няколко думи. Дрю отказа с оправданието, че е твърде шокиран, за да успее да каже нещо свързано. Наистина беше шокиран, това беше безспорно, но истинският му страх беше, че думите ще се обърнат срещу него, както бяха направили, докато пишеше „Селото“ и другите два недовършени романа след него. Страхуваше се — наистина се страхуваше, — че ако излезе пред параклис, пълен с опечалени роднини, приятели, колеги и студенти, от устата му ще излезе: Плъхът! Виновен е шибаният плъх! А аз го насъсках!
Луси плака по време на цялото опело. Стейси плака с нея, не защото познаваше добре семейство Стампър, а от солидарност с майка си. Дрю седеше смълчан, прегърнал Брандън през рамо. Не гледаше двата ковчега, а галерията. Сигурен беше, че ще види плъх да прави триумфална обиколка по лъскавия махагонов парапет, но не видя нищо. Естествено, че не видя. Нямаше плъх. Към края на службата осъзна, че е глупаво да си въобразява подобно нещо. Знаеше къде се намира плъхът и това място беше на километри от тук.
36
През август (а какъв горещ август само беше) Луси реши да заведе децата до Литъл Комптън, Роуд Айланд, за да прекарат няколко седмици на морския бряг с родителите ѝ и семейството на сестра ѝ, като оставят Дрю в тихата къща, където да работи върху редактирания ръкопис на „Горчива река“. Той каза, че ще раздели работата на две и по средата ще си направи почивка и ще отиде до хижата на баща си. Каза, че ще пренощува там и ще се върне на следващия ден, за да продължи работа по ръкописа. Наели бяха Джак Колсън.