— Младия Джаки — да извози останките от разбитата барака; Джаки на свой ред беше наел майка си да почисти хижата. Дрю каза, че иска да види какво са свършили. И да си вземе часовника.
— Нали не смяташ да започнеш нова книга, докато си там? — попита с усмивка Луси. — Не бих имала нищо против. Последната се получи много добре.
Дрю поклати глава.
— Нищо подобно. Мислех си, че трябва да продадем хижата, скъпа. Всъщност отивам да си взема сбогом.
37
Табелите върху бензиновата колонка пред Смесения магазин си бяха същите ПЛАЩАНИЯ САМО В БРОЙ, ОБИКНОВЕН БЕНЗИН, БЕГЪЛЦИТЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРЕСЛЕДВАНЕ и БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ АМЕРИКА. Мършавата млада жена зад щанда също си беше почти същата; металното гвоздейче го нямаше, но халката на носа си беше на мястото. И се беше изрусила. Вероятно защото блондинките се забавляват повече.
— Пак вие — каза тя. — Само че с друга кола. Нямахте ли шевролет „Събърбан“?
Дрю погледна навън към шевролета „Екуинокс“ — който плати наведнъж и още не беше навъртял 11 000 километра — до самотната ръждясала колонка.
— Събърбанът не беше вече същият след последното ми идване тук — отвърна той. — Всъщност и аз не бях същият.
— Дълго ли ще останете?
— Не и този път. Съжалявам за Рой.
— Трябваше да отиде на лекар. Нека ви послужи за урок.
Ще искате ли нещо друго?
Дрю си купи хляб, салам и стек бира.
38
Всички довети от бурята листа и клони бяха почистени от двора, а бараката я нямаше, сякаш никога не бе стояла там. Младия Джаки беше прекопал и сега на мястото растеше прясна трева. Както и пъстри цветя. Верандата беше ремонтирана и на нея имаше два нови стола, евтини, вероятно от „Уолмарт“ в Преск Айл, но не изглеждаха зле.
Вътре хижата беше чиста и подредена. Прозорчето на печката на дърва беше почистено от саждите, а котлоните блестяха. Както и прозорците, кухненската маса и дъсченият под, който изглеждаше и лакиран освен измит. Хладилникът отново беше изключен и стоеше отворен, пак празен, с изключение на кутийка със сода „Арм & Хамър“. Сигурно беше нова. Ясно беше, че вдовицата на Стария Бил е свършила безупречна работа.
Само на шкафа до мивката имаше следи от пребиваването му миналия октомври: фенерът, тубата с бензин, пакетче дражета против кашлица, няколко пакетчета от прахчетата за главоболие „Гуди“, половин шише от „Лекът на д-р Кинг за кашлица и настинка“ и ръчният му часовник.
Пепелта беше изгребана от камината. Заредена беше с нови дъбови цепеници, тъй че Дрю предположи, че Младия Джаки или е наел някой да почисти комина, или го е почистил сам. Много съвестна постъпка, но в тази августовска жега нямаше да има нужда от огън. Отиде до камината, коленичи и изви глава, за да погледне нагоре в черната паст на комина.
— Там ли си? — провикна се той… при това без никакви притеснения. — Ако си там, слез. Искам да говоря с теб.
Никой не отговори, разбира се. Дрю си каза отново, че не е имало никакъв плъх, само че имаше. Треската не излизаше. Плъхът беше в главата му. Но и това не беше напълно вярно, нали?
От двете страни на почистената камина все още стояха два сандъка, в единия нови подпалки, в другия играчки — онези, оставени от неговите деца и от децата на семействата, на които Луси беше давала хижата през няколкото години, в които я бяха пускали под наем. Грабна сандъка и го изсипа. В първия момент си помисли, че плюшеният плъх не е вътре, и го прониза паника — необяснима, но напълно реална. Тогава видя, че се е изтърколил под огнището и се подават само платнената му задница и тънката опашка. Каква грозна играчка!
— Мислеше си, че ще се скриеш, а? — попита той. — Няма да ми избягаш, господинчо.
Занесе плъха до мивката и го пусна вътре.
— Имаш ли да ми кажеш нещо? Да ми дадеш обяснение? Може би да се извиниш? Не? А предсмъртни думи имаш ли? Преди беше доста бъбрив.
Плюшеният плъх нямаше какво да каже, тъй че Дрю го заля с бензин от тубата и го запали. След като от животното остана само пушеща зловонна купчинка, пусна водата и угаси останките. Под мивката имаше няколко хартиени торби. Изгреба с шпатула каквото беше останало в една от тях. Занесе торбата до потока Годфри, хвърли я вътре и я проследи с поглед как се носи по течението. После седна на брега и огледа гората в тихия, горещ и прекрасен ден.
Когато слънцето започна да залязва, влезе вътре и си направи два сандвича със салам. Сухички бяха — забравил беше да вземе кетчуп или майонеза, — но имаше бира, с която да ги прокара. Изпи три кутийки, седнал на стария фотьойл, докато четеше един от романите на Ед Макбейн за 87-и участък.