Под него имаше следното съобщение:
К К К аа.
Изпратено беше в 2:40 ч.
— Татко! — казах, този път малко по-високо, но явно не достатъчно. Не помня дали вече плачех, или сълзите потекоха, когато слизах по стълбите, все още само по гащи и тениска с емблемата на „Тигрите“ от Гейтс Фолс.
Татко стоеше с гръб към мен. Успял беше да измъкне тигана и топеше в него масло. Чу ме и рече:
— Дано си гладен. Аз лично умирам от глад.
— Тате — казах аз. — Тате.
Обърна се, когато чу да го наричам, както не го бях наричал откакто бях на осем или девет. Видя, че не съм облечен. Видя, че плача. Видя, че държа телефона си. Забрави за тигана.
— Крейг, какво има? Какво е станало? Кошмари за погребението ли сънува?
Кошмарно беше и вероятно вече беше твърде късно — все пак той беше стар човек, — но може би още имаше шанс.
— О, тате — разциврих се аз. — Той не е мъртъв. Поне не е бил мъртъв в два и половина тази нощ. Трябва да го изровим. Трябва да го изкопаем, защото са го погребали жив.
Разказах му всичко. Как бях взел телефона на господин Хариган и го бях пъхнал в джоба на сакото му. Защото той бе означавал много за него, обясних. И защото аз му го бях подарил. Разказах му как бях набрал номера му през нощта и първия път бях затворил, но след това бях позвънил отново и му бях оставил съобщение на гласовата поща. Нямаше нужда да показвам на татко съобщението, което бях получил в отговор, защото той вече го беше видял. Всъщност го беше разгледал подробно.
Маслото в тигана започваше да загаря. Татко стана и махна тигана от котлона.
— Едва ли сега ти е до яйца — каза той. После се върна на масата, но вместо да седне отсреща, на обичайното си място, седна до мен и ме хвана за ръката. — Слушай сега.
— Знам, че постъпката ми е зловеща — казах аз, — но ако не се бях обадил, нямаше да разберем. Трябва да…
— Синко…
— Не, татко, чуй ме! Трябва веднага да изпратим някого на гробището! Булдозер, багер, дори хора с лопати! Той може още да е…
— Крейг, престани. Преметнали са те.
Зяпнах го с отворена уста. Знаех за подобни измами, но вероятността да се случи на мен — при това посред нощ — дори не ми беше минавала през ум.
— Случва се все по-често — продължи татко. — На работа дори имахме инструктаж по този въпрос. Някой е получил достъп до телефона на Хариган. Клонирал го е. Знаеш ли какво означава това?
— Да, знам, но, тате… Той стисна ръката ми.
— Някой вероятно се е надявал да открадне бизнес тайни.
— Той беше пенсионер!
— Но продължаваше да следи пазара, той лично ти го е казал. Или са искали достъп до кредитните му карти. Който и да е бил, е получил съобщението ти на клонирания телефон и е решил да ти спретне номер.
— Няма как да си сигурен. Тате, трябва да проверим!
— Няма да го направим и сега ще ти обясня защо. Господин Хариган беше богат човек, който умря сам. Отгоре на всичко не беше ходил на лекар от години, макар, бас държа, че Рафърти не е спирал да му натяква, дори само за да може да актуализира застрахователната полица на стареца да покрие по-голяма част от данъците върху наследството му. Затова му направиха аутопсия. Установиха, че е умрял от сърдечна недостатъчност.
— Рязали са го? — Спомних си как кокалчетата ми докоснаха гърдите му, когато пъхах телефона в джоба му. Имаше ли зашити разрези под колосаната му бяла риза? Ако татко беше прав, значи бе имало. Зашити разрези под формата на буквата Y. Виждал ги бях по телевизията. В „От местопрестъплението“.
— Да — каза татко. — Не ми е приятно да ти го казвам, не искам да ти докарам кошмари, но е по-добре, отколкото да си мислиш, че са го погребали жив. Не са. Няма как да е бил жив. Мъртъв е бил. Разбираш ли?
— Да.
— Искаш ли днес да си остана вкъщи? Само кажи и ще остана.
— Не, няма нужда. Прав си. Метнали са ме. — И здраво ме бяха уплашили.
— Какво възнамеряваш да правиш? Защото, ако ще седиш потънал в мрачни мисли, ще си взема почивен ден. Може да отидем за риба.
— Няма да седя потънал в мрачни мисли. Но трябва да отида до къщата да полея цветята.
— Дали е добра идея? — Татко ме наблюдаваше внимателно.
— Дължа му го. А и искам да говоря с госпожа Гроган. Да разбера дали е оставил и на нея… Какъв беше изразът?
— Дали я е подсигурил финансово ли? Хубаво е, че си загрижен за икономката. Разбира се, тя може да ти каже да си гледаш работата. Госпожа Гроган е янки от старата школа.
— Ако не ѝ е оставил нищо, искам да ѝ дам част от моите пари — казах аз.
Татко се усмихна и ме целуна по бузата.