Само че вместо да го подмине, Костюмара спира. Усмихва се. Джаред се ухилва и кимва към цилиндъра на тротоара, без да нарушава ритъма. Костюмара като че ли не го забелязва и не пуска нищо в шапката. Вместо това оставя куфарчето между черните си костюмарски обувки и започва да поклаща бедра в такт. Само бедрата: останалата част от тялото му е неподвижна. Изражението му е непроницаемо. Като че ли се взира в една точка непосредствено над главата на барабаниста.
— Давай, човече — насърчава го един младеж и хвърля няколко монети, които падат със звън в цилиндъра. Заради леко поклащащия се Костюмар, а не заради свиренето, но няма значение.
Джаред започва да почуква нежно по чинела, барабани леко, почти го гали. С другата ръка започва да бие звънеца между ударите и използва крачния педал, за да добави малко дълбочина. Приятно е. Мъжът със сивия костюм прилича на банкер, но си го бива. Той вдига ръка и започва да отмерва ритъма с показалец. Има малък белег с формата на полумесец на ръката.
Чък чува, че ритъмът се променя, че става малко по-екзотичен, и за момент почти идва на себе си и си тръгва. Тогава си казва: „Майната му, няма закон, който да забранява да потанцуваш малко на тротоара“. Пристъпва встрани от куфарчето, за да не се препъне, после слага ръце на кръста си и прави бърз пирует все едно изпълнява команда „кръгом“. Изпълняваше го едно време, когато групата свиреше „Satisfaction“ или „Walking the Dog“. Някой се разсмива, друг ръкопляска и Чък се завърта в обратната посока с развяващо се сако. Мисли си как танцуваше с малката сестра. Малката сестра беше цапната в устата досадница, но я биваше в танците.
Самият Чък не е изпитвал това усещане — това мистично, удовлетворяващо усещане — от години, но всяко движение му се струва съвършено. Вдига крак и се завърта на пета на другия. После събира ръце на кръста си като ученик, излязъл да рецитира стихотворение, и изпълнява лунната разходка на тротоара до куфарчето.
Барабанистът се провиква: „Само така, чичка!“ с изненада и искрено удоволствие. Забързва темпото и с лява ръка редува звънеца и големия барабан, помпа педала, без да изпуска металическите въздишки на чинела. Събират се хора. Пари валят във Вълшебната шапка: не само монети, но и банкноти. Тук става нещо.
Двама млади мъже с еднакви баретки и тениски на Коалицията на дъгата стоят най-отпред сред зрителите. Единият пуска в шапката банкнота, май от пет долара, и вика:
— Давай, човече, давай!
Чък не се нуждае от подкана. Вече е набрал скорост. Банкирането през двайсет и първи век съвсем му е излязло от ума. Разкопчава сакото си, отмята дрехата назад с опакото на ръцете, пъхва палци в колана си като стрелец каубой, прави полушпагат и става. След това се приплъзва встрани и се завърта. Барабанистът се смее и кима.
— Страшен си! — подвиква той. — Страшен си, чичка!
Тълпата се увеличава, шапката се пълни, сърцето на Чък не просто бие в гърдите му, а препуска. Чудесен начин да си докара инфаркт, но не му пука. Ако жена му го види какви ги върши, ще превърти, но не му пука. Синът му ще умре от срам, но синът му не е тук. Чък вдига дясната си обувка до левия си прасец, пак прави пирует и когато се спира отново в центъра, вижда красива млада жена да стои до мъжете с баретките. Тя се взира запленено в него с ококорени очи.
Чък протяга ръце, усмихва се, щраква с пръсти.
— Ела — казва той. — Ела, малка сестричке, да танцуваме.
Джаред си мисли, че момичето ще откаже — изглежда срамежливо, — но то пристъпва бавно към мъжа със сивия костюм. Може би Вълшебната шапка наистина е вълшебна.
— Танцувай! — провиква се единият от мъжете с баретките и останалите зрители подемат възгласа и пляскат в такт с ритъма, задаван от Джаред: — Танцувай, танцувай, танцувай!
По лицето на Джанис плъзва усмивка, която сякаш казва: Какво пък толкова? Тя пуска дамската си чанта до куфарчето на Чък и поема протегнатите му ръце. Джаред зарязва досегашната мелодия и се превръща в Чарли Уотс, който удря барабаните като войник. Костюмара завърта девойката, поставя ръка върху тънката ѝ талия, придърпва я към себе си и я повежда в бърз куикстеп покрай барабаните почти до ъгъла на „Уолгрийнс“. Джанис се отдръпва, размахва пръст като на непослушно дете, после се връща и пак хваща Чък за ръцете. Сякаш са го репетирали стотици пъти, той отново прави шпагат, изправя се, а тя се промушва между краката му — дръзко движение, при което цепката на полата ѝ оголва почти цялото ѝ красиво бедро. Няколко души ахват, когато тя се подпира на една ръка и се изправя с пъргав скок, засмяна.