— Стига толкова — казва Чък и се потупва по гърдите. — Не мога…
Тя скача към него, поставя ръце на раменете му и се оказва, че той все пак може още. Хваща я през кръста, завърта я подпряна на хълбока си и я оставя ловко обратно на земята. После вдига ръката ѝ високо и тя се завърта енергично като балерина. Вече ги гледат поне сто души, струпани по тротоара и дори по уличното платно. Избухват аплодисменти.
Джаред удря последователно барабаните, после чинелите и вдига победоносно палките. Следват нови аплодисменти. Чък и Джанис се споглеждат задъхани. Косата на Чък, която започва леко да се прошарва, лепне за потното му чело.
— Какви ги вършим? — пита Джанис. Сега, след като барабаните са замлъкнали, изглежда замаяна.
— Не знам — отвръща Чък, — но това е най-хубавото, което ми се е случвало не помня от кога.
Вълшебната шапка прелива.
— Още! — провиква се някой и тълпата подхваща вика. Много хора са извадили телефони, готови да запишат следващия танц, и момичето изглежда готово за още, но то е младо. Чък е дотук с танците. Той поглежда барабаниста и поклаща глава. Барабанистът му показва с кимване, че е разбрал. Чък се чуди колко ли хора са били достатъчно бързи, за да заснемат първия танц, и какво ще си помисли жена му, ако го види. Или синът му. А ако плъзне из интернет? Едва ли, но ако все пак това се случи, ако стигне до банката, какво ще си помислят колегите му, когато видят, че мъжът, когото са изпратили на конференция в Бостън, си върти задника на Бойлстън Стрийт с жена, достатъчно млада, за да му е дъщеря? Или нечия малка сестра. Какво го беше прихванало?
— Това е всичко, приятели — съобщава барабанистът. — Да не прекаляваме.
— Трябва да се прибирам — казва момичето.
— Не, почакай малко — спира я барабанистът. — Моля те.
След двайсет минути седяха на пейка срещу езерцето с патиците в Бостън Комън. Джаред се обади на Мак. Чък и Джанис му помогнаха да разглоби барабаните и да ги натовари в микробуса. Няколко души поостанаха да ги поздравят, да им плеснат ръцете и да добавят още няколко долара в препълнената шапка. Когато тръгват — Чък и Джанис седят един до друг на задната седалка с крака, пъхнати между купчините комикси, — Мак казва, че никога няма да намерят място за паркиране около парка.
— Днес ще намерим — заявява Джаред. — Днешният ден е вълшебен. — И наистина намират място, точно срещу хотел „Четири сезона“.
Джаред брои парите. Някой е пуснал цяла петдесетачка, може би онзи тип с баретката я е объркал с банкнота от пет долара. Има общо над четиристотин долара. Джаред никога не е изкарвал толкова. Не си е представял, че е възможно. Той отделя десетте процента на Мак (Мак в момента стои до езерото и храни патиците с крекери с фъстъчено масло от пакета, който случайно носи в джоба си), после започва да разделя остатъка.
— О, не — казва Джанис, когато осъзнава какво прави той. — Парите са си за теб.
Джаред поклаща глава.
— Не, ще делим по равно. Сам нямаше да изкарам и половината от тези пари, дори да бях свирил до полунощ. — Не че ченгетата биха допуснали подобно нещо. — Понякога стигам до трийсет долара, но това е в добрите дни.
Чък усеща как се задава поредното главоболие и знае, че до девет вече ще го блъсне с пълна сила, но въпреки това настойчивостта на младия мъж го разсмива.
— Добре. На мен парите не ми трябват, но явно съм си ги изкарал. — Той протяга ръка и потупва Джанис по бузата, точно както понякога потупваше по бузата устатата малка сестра на китариста. — Ти също, млада госпожице.
— Къде се научи да танцуваш така? — пита го Джаред.
— В прогимназията имахме клуб по танци, но най-добрите движения научих от баба си.
— А ти? — пита той Джанис.
— В общи линии по същия начин — отговаря тя и се изчервява. — На танцовите забави в гимназията. Ти къде се научи да свириш на барабани?
— Сам се научих. Като теб — обръща се той към Чък. — Беше страхотен, докато танцуваше сам, човече, но мацето добави цяло ново измерение. Бихме могли да си изкарваме хляба така. Наистина мисля, че можем да станем богати и известни като улични изпълнители.
За един налудничав момент Чък наистина се замисля и вижда, че момичето прави същото. Не напълно сериозно, а както си фантазираш за един различен живот. Живот, в който играеш професионален бейзбол или изкачваш Еверест, или пееш в дует с Брус Спрингстийн на концерт на стадион. Тогава отново се разсмива и поклаща глава. Докато прибира своята част от парите в чантата си, момичето също се смее.