— Но се получи благодарение на теб — казва Джаред на Чък.
— Какво те накара да спреш пред мен? И какво те накара да затанцуваш?
Чък се замисля, после свива рамене. Може да отговори, че го е подтикнал споменът за ученическата му рокгрупа и как обичаше да танцува на сцената по време на инструменталите, да се перчи, да върти стойката на микрофона между краката си, но не е това. Всъщност танцувал ли беше някога с такъв устрем и свобода дори като тийнейджър, млад и пъргав, без главоболия и без да има какво да губи?
— Беше вълшебно — казва Джанис. Кикоти се. Не е очаквала да издаде този звук днес. Да плаче — да. Да се кикоти — не.
— Като шапката ти. Мак се връща.
— Джар, да тръгваме, иначе ще се наложи да платиш със своя дял глобата ми за паркиране.
Джаред става.
— Сигурни ли сте, че не искате да си смените работата? Можем да изнасяме представления из целия град от Бийкън Хил до Роксбъри. Ще се прочуем.
— Аз съм на конференция утре — отвръща Чък. — В събота се прибирам вкъщи. Там ме чакат жена и син.
— А аз не мога да танцувам сама — усмихва се Джанис. — Ще бъда като Джинджър без Фред.
— Разбирам — казва Джаред и разперва ръце. — Но преди да си тръгнете, ще трябва да ми дадете прегръдка.
Тримата се прегръщат. Чък знае, че усещат мириса му на пот — ще трябва да занесе този костюм на химическо чистене преди да го облече отново, — и той също надушва тяхната пот. Няма нищо. Мисли, че момичето уцели в десетката, като използва думата „вълшебно“. Понякога вълшебствата наистина съществуват. Рядко, но се случва. Като да намериш забравена двайсетачка в джоба на старо палто.
— Улични изпълнители завинаги — казва Джаред. Чък Кранц и Джанис Холидей повтарят думите.
— Улични изпълнители завинаги — казва Мак, — супер. А сега да се махаме, преди да пристигне инкасаторката на паркинга, Джаред.
Чък казва на Джанис, че отива към хотел „Бостън“ до Пруденшъл Сентър, ако и тя е в тази посока. Джанис наистина отиваше нататък, възнамерявала бе да върви пеша чак до Фенуей и да мърмори печално на чантата си, отдадена на мрачни мисли за бившето си гадже, но вече е променила решението си. Казва, че ще хване метрото от Арлингтън Стрийт.
Чък я изпраща до станцията, след като прекосяват парка напряко. На стълбите тя се обръща към него и казва:
— Благодаря ти за танца. Той се покланя.
— За мен беше удоволствие.
Изпраща я с поглед, после се отправя обратно по „Бойлстън“. Върви бавно, защото гърбът го боли, болят го краката, а главата го цепи здраво. Не помни да е имал толкова силни главоболия през целия си живот. Тоест допреди два месеца. Ако продължат, ще трябва да отиде на лекар. Но предполага на какво може да се дължат.
С това обаче ще се заеме по-нататък. Ако се наложи. Тази вечер възнамерява да се почерпи с хубава вечеря — защо не, заслужил си я е — и с чаша вино. Замисля се и решава, че ще е минерална вода. Виното може да засили главоболието. След като се навечеря — и завърши задължително с десерт — ще се обади на Джини, за да ѝ каже, че съпругът ѝ може да е следващата интернет сензация. Едва ли ще се случи, в момента някой някъде несъмнено снимаше как куче жонглира с празни бутилки от безалкохолно, а някой друг увековечаваше коза, която пуши пура, но е по-добре тя да го чуе първо от него, за всеки случай.
Когато минава покрай мястото, на което Джаред беше разположил барабаните си, отново му хрумват двата въпроса:
„Защо се спря да послушаш и защо започна да танцуваш?“. Не знае, но дали отговорите биха направили преживяването по-хубаво?
Скоро ще загуби способността да ходи, а да не говорим да танцува с малката сестричка на Бойлстън Стрийт. Скоро ще загуби способността да дъвче и всичката му храна ще се приготвя в блендер. Скоро ще загуби способността да различава кога е буден и кога спи и ще навлезе в земя на болка, толкова силна, че ще се пита защо Бог е създал света. Скоро ще забрави името на жена си. Но ще си спомня — от време на време — как спря, как остави куфарчето си и започна да поклаща бедра в такт с ритъма на барабаните и ще си мисли, че затова Бог е създал света. Само затова.
Първо действие: Съдържам множествата
1
Чък искаше да има сестричка. Майка му му обеща, че ще може да я държи, ако е много внимателен. Разбира се, искаше да има и родители, но това не се получи заради един заледен участък на надлеза на магистрала I-95. Много по-късно, в колежа, щеше да каже на приятелката си, че е пълно с романи, филми и телевизионни сериали, в които родителите на главния герой загиват при автомобилна катастрофа, но че той не познава никой друг, на когото това да се е случило в реалния живот.