В тази стая дядото на Чък — неговият зайде — беше видял жена си да лежи мъртва с разпилените около нея хлябове, които е щяла да бутне при падането си. „Чакането, Чъки — беше му казал. — То е най-трудното“.
Сега започваше неговото чакане. Колко ли време щеше да продължи? На колко години беше мъжът в болничното легло? Чък понечи да влезе отново в кулата, за да види по-добре, но видението изчезна. Нямаше мъж, нямаше болнично легло, нямаше шкафче. Чу се едно последно тихо бип от невидимия монитор, после и то се стопи. Мъжът не избледня постепенно, както правеха привиденията във филмите; просто изчезна, сякаш изобщо не се беше появявал.
„Наистина не се е появявал — помисли си Чък. — Ще си внуша, че не съм го виждал, и ще живея живота си, докато времето ми изтече. Аз съм прекрасен, заслужавам да бъда прекрасен и съдържам множества“.
Затвори вратата и заключи катинара.
Ако има кръв
През януари 2021 г. малък пощенски плик, адресиран до детектив Ралф Андерсън, пристига в дома на семейство Конрад, съседите на Андерсънови. Семейство Андерсън е на дълга почивка на Бахамските острови благодарение на безкрайната учителска стачка в окръга. (Ралф настоя синът му Дерек да си вземе учебниците, което Дерек определи като „невъобразима тъпотия“.) Семейство Конрад се е съгласило да им препраща пощата, докато се върнат във Флинт Сити, но върху плика с главни букви пише: НЕ ПРЕПРАЩАЙ, ПРЕДАЙ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ. Когато Ралф отваря пакета, намира флашпамет, озаглавена „Ако има кръв“, вероятно препратка към стария израз за новинарските репортажи „Ако има кръв, пускаме го пръв“. На устройството има две неща. Едното е папка със снимки и спектрограми на аудиозаписи. Другото е някакъв доклад или поетичен дневник от Холи Гибни, с която детективът е работил по случай, започнал в Оклахома и приключил в пещера в Тексас. Този случай завинаги е променил представите на Ралф Андерсън за реалността. Последният запис в аудиодоклада на Холи е от 19 декември 2020 г. Говори задъхано.
Направих всичко по силите си, Ралф, но може да не е достатъчно. Въпреки внимателното планиране има вероятност да не се измъкна жива. В такъв случай искам да знаеш колко ценя твоето приятелство. Ако умра, а ти решиш да довършиш започнатото от мен, моля те, внимавай. Имаш жена и дете.
[Тук докладът свършва.]
8-9 декември 2020
1
Градчето Пайнбъро се намира недалеч от Питсбърг. Макар голяма част от Западна Пенсилвания да е заета от ферми, Пайнбъро може да се похвали с процъфтяващ градски център и почти 40 000 жители. Когато навлезете в пределите на общинския град, минавате покрай гигантско бронзово творение със съмнителна художествена стойност (но местните жители явно си го харесват). Това е, според табелата, НАЙ-ГОЛЯМАТА ШИШАРКА НА СВЕТА! Наблизо има паркинг за желаещите да си направят пикник и снимки. Много от тях се снимат, някои слагат децата си да позират седнали на люспите на шишарката. (Малка табелка до нея гласи: „Моля, не поставяйте деца над 20 кг на Шишарката.) Днес е твърде студено за пикници, химическата тоалетна е прибрана за сезона, а бронзовото творение със съмнителна художествена стойност е украсено с мигащи коледни лампички.
Недалеч от гигантската шишарка, близо до мястото, където първият светофар бележи началото на центъра на Пайнбъро, се намира прогимназия „Албърт Макриди“, в която почти петстотин ученици посещават седми, осми и девети клас — тук няма учителска стачка.
В десет без петнайсет на 8 декември куриерски микробус на „Пенси Спийд“ спира на кръглата алея пред училището. Куриерът слиза и стои пред минибуса една-две минути, докато проверява нещо във формуляр. После побутва очилата си по тесния си нос, поглажда тънките си мустаци и отива до задната врата на микробуса. След кратко тършуване изважда квадратен пакет, широк около метър. Носи го без голямо усилие, тъй че явно не тежи много.
На вратата има предупреждение: ВСИЧКИ ВЪНШНИ ЛИЦА ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДОСТЪП.
Шофьорът натиска копчето на домофона под надписа и госпожа Келър, училищната секретарка, го пита какво обича.
— Нося пратка за нещо си на име… — Той се навежда да прочете етикета. — Божке! Май е на латински. Нещо от сорта на Немо… Немо… Импуне… или сигурно се казва Импюни…