— Обнадеждена си, а? — ухили се той.
— Точно така — отвърна тя. — А сега бягай да донесеш пръчката, Джером.
Има голяма вероятност да остане сама чак до края на работния ден, но я интересува единствено времето от три до четири. Като хвърля по едно око на часовника, написва набързо имейл до Андрю Едуардс, клиент, който подозира, че съдружникът му се опитва да укрива фирмени авоари. Съдружникът се е оказал невинен, но агенцията си е свършила работата и трябва да си получи заплащането. „За трети път Ви подканваме да платите за извършената услуга — пише тя.
— Моля, издължете се, за да не се налага да прехвърлим вземането към колекторска фирма“.
Чувства се много по-убедителна, когато може да пише в множествено число вместо в единствено. Работи върху самочувствието си, но както често е казвал дядо ѝ, „Рим не е бил построен за един ден, нито Филаделфия“.
Изпраща имейла — фиууу — и изключва компютъра. Поглежда часовника. До три остават осем минути. Отива до малкия хладилник и изважда кутийка диетично пепси. Оставя я върху фирмена подложка (ВИЕ ГУБИТЕ, НИЕ НАМИРАМЕ, ВИЕ ПЕЧЕЛИТЕ), после отваря горното ляво чекмедже на бюрото си. Вътре, скрит под ненужни формуляри, има пакет с минидесертчета „Сникърс“. Изважда шест, по едно за всяка рекламна пауза, разопакова ги и ги подрежда в редица.
Три без пет. Пуска телевизора, но изключва звука. Мори Пович в момента обикаля из студиото и настървява публиката. Холи може да има лош вкус, но не пада чак толкова ниско. Обмисля дали да не изяде един от сникърсите, но решава да изчака. Тъкмо когато се поздравява мислено за въздържанието, чува асансьора и завърта подразнено очи. Трябва да е Пийт. Джером е твърде далеч от града.
Наистина е Пийт, усмихнат.
— О, прекрасен ден — казва той. — Някой най-накрая е накарал Ал да изпрати техник…
— Ал нищо не е направил — отвръща Холи. — С Джером се погрижихме. Беше просто бъг.
— Но как…
— Хакнахме някои настройки. — Продължава да държи часовника под око: три без три. — Джером го направи, но и сама можех да се справя. — Отново се чувства длъжна да каже истината. — Поне така си мисля. Намери ли момичето?
Пийт вдига палци.
— В „Сънрайз Хаус“. Първо там проверих. Добрата новина е, че иска да се прибере вкъщи. Обади се на майка си и тя ще отиде да я вземе.
— Сигурен ли си? Или момичето само ти обеща?
— Стоях до нея, когато ѝ позвъни. Видях сълзите ѝ. Случаят е решен, Холи. Само се надявам майката да не е стисната като онзи тип Едуардс.
— Едуардс ще плати. Твърдо съм решила. — На телевизионния екран Мори е заменен от танцуващо шишенце с лекарство против диария. Което по мнение на Холи всъщност е за предпочитане. — А сега тихо, Пийт, предаването ми започва след една минута.
— Господи, още ли гледаш този тип? Холи му хвърля заплашителен поглед.
— Можеш да гледаш с мен, но ако ще правиш саркастични забележки и ще ми разваляш удоволствието, по-добре си тръгвай.
„Бъди твърда“, обича да ѝ повтаря Али Уинтърс. Али е психотерапевтката ѝ. За кратко посещаваше друг терапевт, мъж, който беше написал три книги и множество научни статии. Но това беше по причини, различни от демоните, които я преследваха като тийнейджърка. С доктор Карл Мортън обсъждаха по-скорошни демони.
— Без саркастични забележки, разбрано — обещава Пийт.
— Леле, не мога да повярвам, че с Джером сте действали зад гърба на Ал. Хванали сте бика за рогата, така да се каже. Страшна си, Холи.
— Опитвам се да бъда по-твърда.
— И успяваш. В хладилника има ли кола?
— Само диетична.
— Гадост. Има вкус на…
— Тихо.
Три часът е. Когато началната песен на предаването започва, тя пуска звука на телевизора. Квартетът на Боби Фулър изпълнява „I Fought the Law“. На екрана се появява съдебна зала. Присъстващите — всъщност публика в студио като при Мори, но не така настървена — пляскат в такт с музиката, а говорителят съобщава:
— Пазете се, ако сте лоши хора, защото Джон Лоу ще ви тикне в затвора!
— Всички да станат! — провиква се Джордж, приставът. Зрителите стават, без да спират да пляскат и да се полюляват, когато съдия Джон Лоу влиза в залата. Висок е два метра (Холи знае това от списание „Пийпъл“, което крие още по-добре от сникърсите) и е плешив като черна топка за билярд… макар да е по-скоро кафяв като тъмен шоколад, отколкото черен. Носи широка тога, която се полюшва напред-назад, докато върви с танцова стъпка към мястото си. Грабва чукчето, заклаща го като метроном и разкрива низ от бели зъби.